Доналд Тръмп. Credit: Getty images/Guliver
9 ноември 2016 г. 17:25 ч.
Светослав Александров. Харесва ли ви или не, вече е факт - Доналд Тръмп победи на изборите и на 20 януари 2017 година ще поеме кормилото на властта като 45-тия президент на САЩ.
Но какво означава всичко това за космонавтиката на страната?
На 16 септември 2016 година представих на страниците на КОСМОС БГ (източник) първоначалните изказвания на Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп за космоса. Клинтън акцентира върху следното: "Днес, благодарение на серия от успешни американски роботизирани изследователи, ние знаем повече за Червената планета от всеки друг. Цел на моята администрация е да разширим това познание и да надградим нашите способности, за да стане реалност и пилотираното изучаване на Марс". Отговорът на Доналд Тръмп беше: "Каскадните ефекти на една жизнена космическа програма са легион и могат да имат положителен, конструктивен ефект върху гордостта и посоката на държавата ни. Наблюденията от космоса и изучаването отвъд нашето собствено космическо обкръжение трябва да е приоритет. Ние също ще трябва да търсим глобални партньори, защото космосът не е единствен приоритет за Америка. Цялото човечество извлича ползи от достигането на звездите."
В края на октомври Тръмп подчерта, че е недоволен от настоящата роля на НАСА. "Аз ще освободя НАСА от рестрикцията да служи основно като логистична агенция за активност в ниска околоземна орбита - голяма работа. Вместо това ще пренасоча нейната мисия върху космическите изследвания", оповести той (източник).
Днес ще навлезем по-сериозно и с повече конкретика в плановете на администрацията на Тръмп по отношение на космическите изследвания.
В рамките на двата мандата на Барак Обама бяха свършени някои добри и някои лоши неща. Добрите неща бяха свързани с прекратяването на проекта за строеж на безумната правителствена ракета "Арес 1", която трябваше да извозва астронавти към "Международната космическа станция". Вместо това бяха поощрени частните космически компании и днес превозвачи като СпейсЕкс и Орбитал извозват товар до околоземна орбита. Скоро някои компании като Боинг и СпейсЕкс ще са в готовност да изстрелват и хора.
Недостатък на политиката на Обама беше, че ролята на НАСА като правителствена агенция беше пренасочена от изучаването на далечния космос, звездите и планетите към изучаването на земните климатични промени. Понастоящем агенцията дава над $2 милиарда годишно за мисии, свързани с изучаването на глобалното затопляне. В сравнение с това други области като астрофизиката и разработката на нови космически технологии получаваха само $781.5 и $826.7 милиона годишно. Няма спор, че независимо от пламенните речи, ако Хилъри Клинтън беше избрана, тя щеше да продължи приоритизирането на глобалното затопляне над космическите изследвания (източник: Dailycaller). За огромно съжаление Барак Обама дори прехвърли пари от предстоящата мисия към Европа, луната на Юпитер, към изследвания, свързани с глобалното затопляне. Резултатите от тази политика са плачевни - през последните няколко години роботизираните полети до другите планети силно намаляха. Тази година НАСА изстреля "Озирис-Рекс" до астероид, а следващата междупланетна мисия ще излети чак през 2018 година - "ИнСайт" до Марс.
Това е първото нещо, което администрацията на Тръмп ще промени. Съветниците на републиканския кандидат за кампанията по въпросите за космическите изследвания бяха Боб Уокър и Питър Наваро. Наскоро те публикуваха детайлна информация на страниците на SpaceNews (източници 1, 2) относно бъдещите планове на новата власт.
Дейността на НАСА трябва да бъде фокусирана основно върху изследвания на далечния космос, а не върху изследвания на Земята. Изследванията на Земята трябва да бъдат поети от другите правителствени агенции като NOAA. Съветниците на Тръмп смятат, че до края на това столетие хората трябва да колонизират цялата Слънчева система. Днес агенцията се занимава основно с логистични дейности и е фокусирана върху "Международната космическа станция". Уокър и Наваро са против това НАСА да е ангажирана с "политически коректен мониторинг на околната среда".
Съветниците са против финансирането на множество сходни ракети със средства на данъкоплатците. Те обещават да потърсят решения със съдействието на частния сектор, които не е задължително да изискват правителствено финансиране.
За основа на новите космически проекти ще се разчита на публично-частно партньорство. Подобно партньорство не само ще помогне да се смъкнат цените, но ще има големи ползи от гледна точка на избягването на бюрократичните структури и регулации. Съветниците на Тръмп подкрепят частните компании като Орбитал, СпейсЕкс, Боинг, Върджин Галактик и Блу Ориджин и смятат, че тяхната активност развива иновациите и създава високоплатени работни места.
Екипът на Тръмп е силно притеснен от новите космически инициативи на Китай и Русия, които са военно-фокусирани. По отношение на военната космическа програма Тръмп ще осигури американското върховенство в космоса посредством "мир чрез сила". Ще бъде поставен фокус върху разработката на съзвездия от микросателити. Микросателитите много по-трудно могат да бъдат атакувани. Освен това ще бъдат разработени нови авангардни технологии като платформи за роботизирано обслужване и презареждане с гориво.
Екипът на Тръмп смята текущия модел за производство и изстрелване на военни спътници на САЩ за остарял. Ще се разчита на частни компании и това ще бъде крайъгълен камък на новата космическа програма.
Работещи за кампанията на Тръмп са споделили за Ars Technica, че някои скъпоструващи програми на НАСА като голямата ракета Space Launch System и кораба "Орион" ще бъдат преразгледани и ще се потърси дали за тях няма някаква по-евтина частна алтернатива.
Предстои възстановяването на Националния космически съвет, който ще бъде оглавяван от американския вицепрезидент, съобщава космическият експерт Джеф Фост. Съветът ще трябва да надзирава над всички правителствени космически програми. За последно този съвет е работил по времето на Джордж Буш (старши). Съветникът Уокър също така предполага, че в рамките на администрацията на Тръмп ще бъде обърнато по-голямо внимание на възможността за провеждане на пилотирани мисии до Луната. Администрацията на Обама напълно пренебрегна Луната и засега НАСА няма за официално поставена цел да бъдат пратени отново хора към нейната повърхност.
Ако има програма, която безспорно ще поеме в положителна посока, това ще е предстоящата роботизирана мисия на НАСА до Европа, луната на Юпитер. През последните няколко години именно републиканците в Конгреса бяха тези, които лобираха за изпращане на апарат до Европа. Днес НАСА вече е в процес на планиране на тази експедиция.
Да се надяваме, че новата администрация на Тръмп ще поведе американската космонавтика в положителна посока. Но дали ще стане? Следващите две години са преломни за космонавтиката. Най-малкото защото много дълго време САЩ не разполагаше с никаква способност да изпраща астронавти в космоса със собствени ракети. Дано действията на новия президент по-скоро да помагат, отколкото да пречат.