Този кратер с диаметър 12 метра е изключително нов, формирал се e между 25 октомври 2012 година и 21 април 2013 година. Credits: NASA/GSFC/Arizona State University
14 октомври 2016 г. 08:15 ч.
Светослав Александров. Автоматичната лунна станция на НАСА "Лунър Риконисънс Орбитър", която е в орбита около Луната и продължава да работи до ден днешен, направи изненадващо откритие. Оказва се, че естественият ни спътник е бомбардиран от метеороиди много по-често, отколкото предсказваха досегашните модели. Нещо повече - районите от лунната повърхност, които се считат за геологично млади, вероятно са дори още по-млади в сравнение с предишните преценки.
Откритието има последици за бъдещи мисии, които ще включват монтирането на дългосрочна екипировка на Луната или строежа на обитаеми лунни бази. Въпреки че шансът за директно попадение на метеороид върху тях остава малък, има допълнителен риск от вторично попаднали отломки от случили се в близост сблъсъци. Поради това бъдещите лунни бази и останалата екипировка ще трябва да са с по-здрава конструкция.
"Преди изстрелването на "Лунър Риконисънс Орбитър" се смяташе, че при разбъркването на лунния реголит (почва) от метеороидни удари отнемаше милиони години, за да се преобърне цялата повърхност до дълбочина два сантиметра", съобщава Емерсън Спайърър от университета Аризона. "Нови снимки от камерата на "Лунър Риконисънс Орбитър" разкриват малки промени, които преобръщат повърхността много по-бързо, отколкото се смяташе преди". Спайърър е водещ автор на новото проучване, което бе публикувано в научното списание "Нейчър" на 13 октомври.
Всичко това означава че стъпковите отпечатъци, оставени от астронавтите на Луната в рамките на програма "Аполо" ще изчезнат след десетки хиляди години, а не след милиони.
Напомням на читателите, че НАСА изстреля "Лунър Риконисънс Орбитър" през 2009 година и оттогава работи до ден днешен като изкуствен спътник на Луната. Автоматичната станция е в състояние да прави снимки на едни и същи райони през различни периоди от време. Така учените установяват, че в рамките на мисията са се формирали над 200 нови кратера с диаметър между 3 и 43 метра.
Понеже кратерите се натрупват с течение на времето, един от начините, по които може да се разбере възрастта на дадено небесно тяло, е те да се сметнат - повърхност, която е покрита с повече кратери е като цяло по-стара от повърхност, покрита с по-малко кратери. Анализирайки броя, размера, разпределението и времето между всяка двойка снимки "преди" и "след", направени от "Лунър Риконисънс Орбитър", екипът е успял да сметне съвременната скорост на кратерообразуване на Луната.
Освен откритието на нови кратери екипът е успял да намери и над 47 000 малки промени в повърхността, които могат да се нарекат образно "петна". Подобни "петна" вероятно се получават от малки удари. Има плътни струпвания на "петна" около нови ударни формации, което е показател, че "петната" са вторично следствие от изхвърлен от първичните удари материал, който попада на друго място.
Изводите на екипа са, че 99% от повърхността на Луната ще бъде преобърната изцяло след 81 000 години благодарение на образуването на "петна". Тази скорост е 100 пъти по-голяма в сравнение с това, което предвиждаха предходни модели, които отчитаха само сблъсъците с микрометеороиди, но напълно игнорираха вторичните удари и появата на "петна".
За повече информация: НАСА