Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Пейзаж на Луната, заснет от "Сървеър 1". "Сървеър 1" извършва меко кацане на Луната на 2 юни 1966 година. Credit : NASA

2 юни 2016 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. Много хора днес си задават въпроса - как изобщо е било възможно през 1969 година човек да стъпи на Луната? Възможно е било! Постижението на американската програма "Аполо" не е дошло ей така, изведнъж. Пътят към Луната е проправен от роботи-първопроходци.

На днешния ден отбелязваме половин век от кацането на автоматичната лунна станция на НАСА "Сървеър 1". Това е първото истинско меко кацане на повърхността на Луната.

На 3-ти февруари, както писах на страниците на КОСМОС БГ, отбелязахме половин век от първото кацане на Луната изобщо (източник). То е постигнато от съветската автоматична станция "Луна 9". Но съветското кацане не е "меко" в истинския смисъл на думата. Преди съприкосновението с повърхността на Луната станцията е трябвало да катапултира от двигателния отсек, след което ударът е бил омекотен с помощта на въздушни възглавници.

За разлика от "Луна 9", американската роботизирана мисия "Сървеър 1" извършва изцяло контролирано меко кацане с помощта само на спирачни ракетни двигатели. От този момент нататък НАСА повежда напред в лунната надпревара. 

Изстрелването на "Сървеър 1" е проведено на 30 май 1966 година с помощта на ракетата "Атлас LV-3C" и ускорителен блок "Центавър-Д". "Сървеър 1" е пратен директно на траектория към Луната, без предварително въвеждане в паркираща околоземна орбита и без първоначално постигане на окололунна орбита. Станцията успява да забави скоростта си от 9 700 km/h до пълно спиране без проблем, независимо че ръководителите на мисията, начело с Джъстин Ренилсън, изчисляват шанса за успех да е едва 10-15%.

Мисията на "Сървеър 1" продължава шест месеца и в рамките на този период са заснети 11 240 снимки от лунната повърхност!

В рамките на програма "Сървеър" (1966-1968 г.) са изпратени общо седем роботизирани спускаеми апарата. Пет от тях постигат успешно кацане, включително "Сървеър 1". Провалят се само "Сървеър 2" поради неуспешна корекция на полета и "Сървеър 4" поради експлозия 2.5 минути преди кацането.

Петте успешни мисии успяват да потвърдят, че лунният грунт е достатъчно стабилен и апаратите не потъват в него, както и че повърхността не е толкова назъбена, че да застраши кацането на последващите пилотирани мисии "Аполо".

И така, благодарение на успеха на "Сървеър" е проправен пътя за кацане на човек на Луната. А пък съветските специалисти, макар и да не успяват да реализират пилотираната си лунна програма, успяват да изпратят два лунохода и да осъществят няколко възвращаеми мисии с доставяне на лунен грунт на Земята изцяло в роботизиран режим.

В края на 2013 година Китай се превръща в третата държава след САЩ и СССР, постигнала кацане на Луната.

За повече информация относно "Сървеър" : НАСА


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/