Кадър от огневото изпитание тази нощ. Photo credit : NASA TV
17 януари 2021 г. 10:20 ч.
Светослав Александров. НАСА и Боинг се издъниха. Не пак, а отново. Късно тази нощ в 00:27 ч. българско време четирите двигателя „RS-25“ на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ се запалиха за пръв път на стенд. Очакванията бяха да работят в продължение на осем минути, но и две щяха да са достатъчни, за да бъдат събрани ценни данни. В края на краищата двигателите се изключиха след само минута работа.
Това се случи, след като компютрите отчетоха „провал на голям компонент“, свързан с Двигател №4. Към настоящия момент специалистите все още не могат да разберат какво точно е дефектирало.
„Не се получи всичко, което очаквахме“, призна администраторът на НАСА Джим Брайденстайн. „Но събрахме множество съществени данни, множество съществена информация“…“Ние не се провалихме, може би сме имали спънка, но ще се върнем и ще опитаме пак“. Класическите клишета, които чуваме след провал.
Дали обаче наистина не става въпрос за провал? Да, вярно е, че това е тест, а при тестовете на нова ракета всичко се случва. Може би е уместно да напомним, че ранните „Старшип“ на Илон Мъск също се издънваха по време на дебютните им пълнения с гориво и огневите изпитания?
И все пак има един съществен фактор, поради който не може да мерим „Спейс Лонч Систъм“ и „Старшип“ с един аршин. Илон Мъск разработва своите ракети по т.нар. „итерактивен“ подход. Ракетите, които виждате на стриймовете от неговите изпитания, не са окончателен вариант, а ранни прототипи. При това те се произвеждат серийно – ако един от прототипите се повреди, следващият е веднага готов да започне своите тестове. На никого не му пука от евентуална авария, защото следващата ракета ще успее.
Относно „Спейс Лонч Систъм“ обаче, американските данъкоплатци са налели $12 милиарда в рамките на десетгодишен период. Това, което ни беше показано вчера по НАСА ТВ, не бе прототип. Напротив, това се очертава да е първата ракета, която ще изпрати кораба „Орион“ до Луната. И след толкова много вложени средства, проведени симулации и наземни изпитания, се очакваше тя да сработи от раз. Спомнете си, че имаше предложение корабът „Орион“ да бъде изстрелян даже без проведено огнево изпитание, за да се пести време!
Фактът, че ракетата не сработи от раз, ни напомня за издънката със „Старлайнър“. И тогава се очакваше това да е окончателната версия на кораба, която след един гарантирано успешен тестов безпилотен полет, веднага щеше да е готова за превоз на хора. Но както днес за пореден път ни беше доказано – итеративният подход не може да бъде прескочен. Традиционният модел на работа, който тъй много се отличава от този на Илон Мъск, просто не работи. Влагат се милиарди долари за чертежи, компютърни симулации и сметки, преди да се пристъпи към реалното рязане на метал. Но симулациите не могат да предвидят всичко – до мига, в който не започнеш да запалваш двигатели и да изстрелваш, за да получиш реални числа.
Специалистите на НАСА още не са наясно дали данните от теста са достатъчни – или ще се наложи повтаряне на огневото изпитание. Няма яснота и относно характера на проблема и дали няма да e необходима цялостна подмяна на двигателя. Ясно е обаче, че агенцията се надяваше на минимум две минути работа, а не на една, тъй като едва след първата минута започва проверка на завъртането на двигателите, докато работят. А този етап от теста не бе изпълнен.
Продължава също така да не е ясно дали „Спейс Лонч Систъм“ може да лети до края на настоящата година. По-скоро не – освен ако НАСА реши да пропусне повторение на огневото изпитание, или успее да го повтори максимум до две седмици. Ракетата задължително трябва да бъде преместена от центъра Стенис към центъра Кенеди през февруари, за да може да се стикова с останалите компоненти като страничните ускорители и кораба. Ако това не бъде изпълнено, край на надеждите за полет през 2021-ва.
Напомням на читателите, че докато Илон Мъск разработва „Старшип“, преследвайки мечтата си да покори Марс, генезисът на „Спейс Лонч Систъм“ не е чак толкова благороден, поради което не е чудно защо множество космически ентусиасти не харесват ракетата. Тя е плод на уникален политически акт на неколцина конгресмени, поради което често пъти бива наричана саркастично „Сенат Лонч Систъм“. За тези, които не следят подробно развитието на американската космическа програма, напомням: през 2005 година НАСА започна да работи по проекта „Съзвездие“. За целта беше даден ход на създаването на две ракети – среднотоварна „Арес 1“ и тежкотоварна „Арес 5“. Но когато Барак Обама пое кормилото на властта в САЩ и администрацията на Джордж Буш беше сменена, президентът на Демократите назначи комисия от независими експерти, които да ревизират състоянието на „Съзвездие“. Изводът на експертите от тази комисия беше единодушен: проектът „Съзвездие“ би могъл да постигне успех, но са нужни милиарди долари, каквито Конгресът никога не би осигурил.
С оглед на извода Обама прекрати „Съзвездие“, но това решение се посрещна на нож от политиците в Конгреса. Никой от тях не се интересуваше дали човек ще се завърне на Луната или ще полети до Марс. Те бяха притеснени от факта, че след пенсионирането на космическите совалки много хора ще загубят работата си и като резултат конгресмените ще останат без избиратели. Поради това те се опълчиха на Обама и настояха работата по космическия кораб, който е известен под името „Орион“, да продължи. Освен това задължиха НАСА да построи свръхтежка ракета от типа на „Арес 5“. И не просто издадоха заповед, но наредиха кои предприятия да строят ракетата и какъв хардуер да бъде използван. Надали е имало такъв явен случай в историята на човешката космонавтика политици да се правят на ракетни учени…
Крайният резултат е, че „Спейс Лонч Систъм“ е забележителна ракета, но не особено впечатляваща, защото не води до напредък в космонавтиката. Докато Илон Мъск създава иновативни двигатели „Раптор“, работещи на метан, и вече изстрелва „Старшип“ (никой досега не е изстрелвал големи ракети на метан преди Мъск!), „Спейс Лонч Систъм“ разчита изцяло на стара технология. Тя притежава два твърдогоривни спомагателни ускорителя от совалковата програма, монтирани към горивния резервоар, който също представлява наследство от совалковата програма. Четирите двигателя на ракетата на първата степен „RS-25“ са основни двигатели на совалките. Нещо повече – тези двигатели вече са били използвани за космически изстрелвания и са извеждали хора в космоса. Един от тях даже е участвал в изпращането на общо 12 совалкови мисии до орбита!
Но това, което е най-умопомрачителният факт: совалката беше частично възвръщаема космическа система. Не толкова гъвкава и не толкова печеливша като ракетите „Фалкън“ на СпейсЕкс, но все пак имаше съществени елементи на възвръщаемост. Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ представлява крачка назад – тя е изцяло невъзвръщаема, което ще рече, че след като в края на годината изведе кораба „Орион“ към Луната, историческите совалкови двигатели просто ще бъдат изхвърлени в океана!
Заради факта, че „Спейс Лонч Систъм“ е политически мотивирана ракета, харесва ли ни или не, работата по нея ще продължи и повечето космически ентусиасти са се примирили с мисълта, че тази ракета ще я има, дори и да не е най-оптималният начин да стигнем до Луната. Пък и по-добре да има някаква програма за усвояване на лунното пространство, отколкото никаква. Вероятно и окололунната станция „Гейтуей“ ще бъде построена и макар и по-рядко в сравнение с МКС, хора ще летят до нея с кораба „Орион“ и „Спейс Лонч Систъм“.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
{fcomment}
