Схема на мисията „Артемис 3“. Image credit : NASA
26 октомври 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. След изключително успешната мисия през април тази година, когато четирима астронавти от „Артемис 2“ обиколиха Луната, НАСА гледа напред към лятото на 2027 г., когато трябва да бъде осъществена мисията „Артемис 3“. Американските астронавти Ранди Бресник, Франк Рубио и Андре Дъглас, както и европейският астронавт Лука Пармитано, ще проведат поредица от демонстрации на скачване между кораба „Орион“ и спускаемите лунни модули в ниска околоземна орбита.
Това се очертава да бъде една от най-сложните пилотирани космически мисии в историята на човечеството, тъй като ще включва изстрелването на три различни космически кораба с три различни тежкотоварни ракети в рамките на кратък период от време.
Първо „Блу Ориджин“ ще трябва да изстреля изпитателна версия на спускаемия апарат „Блу Муун“ с ракетата „Ню Глен“, като я изведе в околоземна орбита на височина около 439 километра над Земята. „Блу Муун“ ще може да остане там до 30 дни, докато чака изстрелването на пилотирания космически кораб на НАСА „Орион“ с ракетата „Спейс Лонч Систъм“. НАСА се надява полетът на „Орион“ да се осъществи само няколко дни след извеждането на „Блу Муун“ в орбита.
След изстрелването си „Орион“ ще бъде въведен в първоначална елиптична околоземна орбита с параметри 29 на 1806 километра. Корабът ще трябва да използва сервизния си модул, за да премине към кръгова орбита на височина около 555 километра над земната повърхност. Тъй като „Блу Муун“ и „Орион“ ще работят при различни орбитални профили, успешното изпълнение на „Артемис 3“ ще изисква внимателно планиране, за да могат двата космически кораба да се скачат.
Това ще бъде първият случай, в който НАСА ще изпита съвместимостта между „Орион“ и комерсиален модул, предназначен за пилотирани кацания на Луната. Очаква се след скачването астронавтите да проведат двудневни изпитания. Те ще влязат в модула, ще оценят условията в кабината и системите за управление и ще проверят работоспособността на системите за поддържане на живота.
След това „Орион“ ще се отдели от „Блу Муун“ и ще промени орбиталните си параметри, за да се подготви за срещата с втория комерсиален лунен модул, а именно „Старшип“ на „СпейсЕкс“. Тъй като „Старшип“ е проектиран да остава по-кратко време в орбита в сравнение с „Блу Муун“, изстрелването му ще се състои на по-късен етап. „Старшип“ също ще бъде позициониран в ниска околоземна орбита, на височина около 330 километра, с цел оптимизиране на комуникациите.
Корабът на „СпейсЕкс“ разполага със система за скачване в предната си част, към която ще бъде прикрепен „Орион“. Важно уточнение е, че по време на това изпитание астронавтите няма да влизат в „Старшип“.
След приключването на мисията НАСА ще започне подготовката за „Артемис 4“, която вече ще включва същинско кацане на лунната повърхност. Осъществяването ѝ все още е планирано за 2028 г.
Но с кой спускаем апарат ще бъде осъществена тази мисия? Дали астронавтите ще достигнат лунната повърхност на борда на „Старшип“, или ще използват „Блу Муун“?
Планът на „Артемис 4“, включващ „Старшип“. Image credit : NASA
Ако бъде избран корабът на „СпейсЕкс“ „Старшип“, компанията на Илон Мъск ще го изстреля в околоземна орбита и ще го презареди с гориво. След това той ще се скачи с „Орион“ във висока околоземна орбита, откъдето двата космически кораба ще отпътуват към Луната. Впоследствие астронавтите ще се прехвърлят на борда на „Старшип“, за да кацнат на лунната повърхност.
Слонът в стаята е въпросът колко изстрелвания на специализирани танкери за гориво ще са необходими, за да бъде зареден „Старшип“. Миналия четвъртък специализираният панел за безопасност към НАСА обяви, че „СпейсЕкс“ ще се нуждае от 22 изстрелвания. Илон Мъск незабавно опроверга тази информация в социалната мрежа X, заявявайки, че точният брой ще бъде между 6 и 8.
Проблемът с презареждането е свързан с факта, че криогенното гориво се изпарява лесно. Затова е трудно да се прецени какви ще бъдат загубите при съхранението му в космоса и при прехвърлянето му от един кораб на друг.
Но дори Мъск да е прав, остава един съществен проблем. Дори ако приемем, че до 2028 г. „Старшип“ започне да лети веднъж седмично, „СпейсЕкс“ пак ще се нуждае от поне един-два месеца, за да зареди напълно един кораб, предназначен за полет до Луната.
Планът на „Артемис 4“, включващ „Блу Муун“. Image credit : NASA
Ако НАСА се довери на „Блу Ориджин“, предимството на този сценарий е, че няма да се налага презареждане с гориво в космоса. Вместо това една ракета „Ню Глен“ ще изведе в космоса три преходни степени. Друга ракета „Ню Глен“ ще изведе спускаемия апарат „Блу Муун“, който ще се скачи с тях. След това преходните степени ще ускорят „Блу Муун“ по траектория към Луната.
Досега знаехме за тази концепция, но сега НАСА е променила орбиталния профил. Предвижда се скачването между „Орион“ и „Блу Муун“ да се осъществи в елиптична окололунна орбита, чиято максимална височина ще бъде 8500 километра над лунната повърхност. Агенцията работи и по вариант, който предвижда скачване на „Орион“ с „Блу Муун“ в ниска окололунна орбита. Това би облекчило техническите изисквания към „Блу Ориджин“.
Другият слон в стаята, за който не се говори толкова много, защото проблемът не е толкова очевиден, е свързан с възможностите на кораба „Орион“. Има причина астронавтите от „Артемис 2“ да обиколят Луната през април по траектория на свободно завръщане, без самият кораб да навлезе в окололунна орбита. Така „Артемис 2“ не представлява точно повторение на мисията „Аполо 8“ от декември 1968 г.
Причината е, че заради ограниченията на Европейския сервизен модул „Орион“ не разполага с необходимия делта-V, за да излети от Земята, да достигне ниска окололунна орбита, впоследствие да я напусне и да се завърне обратно на Земята. Именно поради това ограничение НАСА планираше изграждането на окололунната станция „Гейтуей“, която трябваше да функционира във висока окололунна орбита от типа NRHO (почти праволинейна ореолна орбита). За щастие, агенцията се отказа от първоначалния план за изграждането ѝ, който би усложнил значително кацането на лунната повърхност. Сега обаче комерсиалните компании, разработващи спускаеми апарати, ще трябва да компенсират това ограничение на „Орион“.
Добрата новина е, че в петък администраторът на НАСА Джаред Айзъкман оповести, че агенцията работи съвместно с „Юнайтед Лонч Алайънс“ по разработването на специализиран вариант на степента „Центавър 5“. В комбинация с ракетата „Спейс Лонч Систъм“ тя ще позволи извеждането на „Орион“ в ниска окололунна орбита.
Предстои да видим как ще се развият събитията. През април, благодарение на „Артемис 2“, пилотираните полети до Луната бяха възобновени. Все още обаче има много работа, преди астронавтите отново да започнат да кацат на лунната повърхност. Голяма част от отговорността за това е в ръцете на компаниите на Илон Мъск и Джеф Безос.