
На кадъра: „Старшип“ достига орбита по време на историческото изстрелване на 28-ми септември. Photo credit : SpaceX
1 октомври 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. През последните дни световната космическа общност е настръхнала от възмущение. Разочарована и разстроена, задето СпейсЕкс иска да изведе от експлоатация ракетите „Фалкън“ и корабите „Драгън“, тя обвинява Мъск в предателство и се чуди как може да допусне да остави ниската околоземна орбита в ръцете на Боинг. Но истината е, че новината съвсем не е изненадваща. Мъск обещаваше това да се случи още по време на най-ранните презентации преди десетилетие. Ако не сте ги слушали внимателно, си е ваш проблем.
През септември 2016 г., по време на Международния астронавтически конгрес, Илон Мъск официално обяви архитектурата Interplanetary Transport System (ITS) на презентация, озаглавена „Превръщането на хората в многопланетен вид“. Тази гигантска ракета трябваше да бъде с товароподемност от 300 тона до ниска околоземна орбита във възвръщаем вариант и до 550 тона в невъзвръщаем. Същия месец (септември ’16) бе проведено и първото изпитателно запалване на двигател „Раптор“.
Основният въпрос, който все още не беше разрешен през 2016 г., бе как да се финансира въпросната ракета. До 2017 г. плановете започнаха да се избистрят и именно тук става интересно. Втората презентация, изнесена на 29 септември 2017 г., хвърли доста светлина. Тъй като ITS бе замислена единствено като ракета за колонизация на Марс, тя нямаше кой знае каква търговска обосновка. Ето защо Мъск представи малко по-скромна ракета с товароподемност от 150 тона във възвръщаем вариант, като диаметърът също бе намален от 12 на 9 метра. Тя можеше да поема и задачите на „Фалкън 9“ и „Фалкън Хеви“, освен да осигурява марсиански полети. Макар и по-скромна, тя все пак бе съществено по-голяма от всичко останало, което се строеше в световен мащаб. Ето защо бе кръстена първоначално BFR, съкратено от Big Fucking Rocket, като името бе вдъхновено от BFG (Big Fucking Gun) – легендарното оръжие от компютърните игри Doom и Quake. През 2018 г. Илон Мъск заяви, че космическият кораб, т.е. горният компонент на системата, ще се казва „Старшип“, а долният компонент – „Супер Хеви“, като тези имена се използват и до днес.
Още на 28 септември 2017 г. в TechCrunch се появява публикация със заглавие – „СпейсЕкс планира да замени Фалкън 9, Фалкън Хеви и Драгън с един кораб“. Какво по-ясно от това? Написано е черно на бяло! Статията обобщава казаното от Мъск на презентацията. „Най-общо казано, ние искаме да направим нашите текущи ракети излишни“, заявява предприемачът. „Ние искаме да направим една ракета и кораб, които да заменят Фалкън 9, Фалкън Хеви и Драгън. Така всички ресурси ще могат да бъдат приложени към тази система.“
Статия от 27 октомври 2020 г. от Мартин Суонсън обяснява още по-подробно как в периода между 2016 и 2017 г. се е избистрил планът за поетапното извеждане на „Фалкън 9“ и „Драгън“ от експлоатация. Статията се позовава на книгата на професора от Харвард Клейтън Кристенсън, озаглавена „Дилемата на иноватора: Когато новите технологии са причина големите фирми да се провалят“.
Суонсън пояснява, че проблемът с финансирането на „Старшип“ е бил толкова сериозен, че Мъск и екипът му са работили почти през цялата 2017 година, за да го разрешат. Тогава СпейсЕкс вече не е бил стартъп, който тепърва е трябвало да набира средства за оцеляването си, а утвърден аерокосмически превозвач. Компанията вече бе въвела „Фалкън 9“ в редовна експлоатация, космическите кораби „Драгън“ обслужваха МКС и превозваха полезни товари. Отделно СпейсЕкс разработваше „Фалкън Хеви“ и пилотиран вариант на „Драгън“. Както пише проф. Кристенсън, в такъв случай – когато фирмата е утвърдена и предлага работещ продукт на пазара – е много трудно да иновира. Това е така, понеже новият продукт все още не адресира някаква нужда от страна на клиента, няма да оправдае инвестициите си за известен период от време и няма гаранции, че ще е успешен.
Така СпейсЕкс стига до извода, че няма да е в състояние едновременно да поддържа старите си ракети и кораби и да разработва нов кораб. Най-общо казано, няма да има пари за създаването на новия кораб, който ще е нужен за усвояването на Марс.
Решението на Мъск е брутално: единственото, което може да се направи, е ракетите „Фалкън 9“, „Фалкън Хеви“ и корабите „Драгън“ да станат излишни. Новата платформа трябва да замени всички тях. Съответно всички ресурси могат да бъдат пренасочени към нея. Точното изказване на Илон Мъск, по неговите думи, е: „Това наистина е доста дълбоко осъзнаване: ако успеем да изградим система, която постепенно измести собствените ни продукти и ги направи ненужни, тогава всички ресурси – а те са наистина огромни – които в момента се влагат във „Фалкън 9“, „Фалкън Хеви“ и „Драгън“, могат да бъдат насочени към една-единствена система.“
Това е. Планът винаги е бил този – „Старшип“ да измести „Фалкън 9“ и „Драгън“, и то още от 2017 година. Важно е да се подчертае, че този ход е изключително рисков. Няма място за грешка! Но както подчертава проф. Кристенсън, другата опция е да не правиш нищо ново и ако постъпиш така, някой друг ще те замени в един момент.
Разбира се, от 2017 г. се промениха много неща. Първо – самият Илон Мъск не очакваше разработката на „Старшип“ да се проточи толкова време. Той смяташе, че корабът ще може да полети в безпилотен режим към Марс още през 2022 г., а с екипажи – към 2024 година. Това, очевидно, не се случи – „Старшип“ достигна орбита и започна да вози спътници чак сега, на 28 септември 2026 г., а за да може да лети към Луната или Марс, трябва да бъдат разработени танкери, които да го презареждат с гориво. Разработката на космически кораб винаги отнема повече време от очакваното. При всички положения, щом „Старшип“ вози спътници, вече можем да го считаме практически за готов. Което означава, че времето за замяна на „Фалкън 9“ и „Драгън“ е дошло.
Късното въвеждане на „Старшип“ в експлоатация обаче означаваше, че „Фалкън 9“ и „Драгън“ летяха много по-дълго време, отколкото самите СпейсЕкс очакваха. През това време те не просто се превърнаха в основния способ за извеждане на провизии до орбита, но и в единствения начин за превоз на астронавти до МКС и обратно, който не включва руските кораби „Союз“. Ето защо хората, космическите агенции, спътниковите разработчици и оператори свикнаха с „Фалкън 9“ и започнаха да вярват, че понеже „Фалкън 9“ лети почти всеки ден, това ще е така завинаги. Съответно или забравиха, или изобщо не са се запознали с презентациите на Мъск, от които става ясно, че няма да е така.
Другото, което се промени, е, че ако „Старшип“ беше готов още преди няколко години, тогава самият Мъск предвиждаше корабът да обслужва МКС и да вози астронавти. Само че сега МКС е стара станция и ще бъде изведена от орбита само след няколко години. Отделно, поръчките на НАСА вече не са основният финансов стимул за СпейсЕкс. Печелившото перо на СпейсЕкс е „Старлинк“ – и именно редовният превоз на спътници „Старлинк“ ще спомогне за стабилизирането на ракетата и постигането на пълна възвръщаемост, също както спомогна някога за стабилизирането на „Фалкън 9“ и постигането на частична възвръщаемост. В бъдеще групировката за изкуствен интелект ще е даже по-голяма, възлизаща на милион, а не на хиляди спътници. От бизнес гледна точка тези дейности са много по-печеливши за СпейсЕкс, отколкото превозът на неколцина астронавти от Земята до МКС и обратно.
Но машината за заместването на „Фалкън 9“ и „Драгън“ със „Старшип“ отдавна е задвижена, още от 2017 г. – и никой няма оправдание да каже, че е изненадан. Разбира се, вие можете да си мислите, че планът е лош, че „Старшип“ никога няма да е толкова успешен, никога няма да вози екипажи, никога няма да стигне до Луната или Марс. Но СпейсЕкс не са длъжни да се съобразяват с вашите съмнения. Тъй като основните им печалби вече са комерсиални, а не идват от данъкоплатеца, те нямат намерение да се съобразяват и с НАСА, а какво остава до рандъм критиците в интернет…
Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx
А какво беше обещал на Маедзава…..?
Маедзава сам се отказа и прецака съотборниците си. Много кандидати за астронавти, които му се довериха, се разочароваха. Включително Тим Дод.
Полетът беше планиран ( и платен) за 2023г. Маедзава се отказа юни 2024 г. след като нямаше ( и все още няма) изгледи да се осъществи.
Историята е много по-различна и е описана в подробности на този линк: https://cosmos.1.bg/space/2026/02/16/why-dearmoon-failed/
https://www.independent.co.uk/topic/yusaku-maezawa
Нещо по неутрално….
защо Маедзава отмени полета с спейсх
Японският милиардер Юсаку Маедзава отмени официално своя туристически полет около Луната със SpaceX (мисията dearMoon) през юни 2024 г. поради постоянните забавяния в разработката на мегаракетата Starship и липсата на ясен график кога тя ще бъде готова за безопасен пилотиран полет.
Основните причини, които той и екипът му посочиха за прекратяването на проекта, са:
• Пропуснати крайни срокове: Договорът със SpaceX е подписан още през 2018 г., като първоначалният план е бил изстрелването да се осъществи до края на 2023 г.. Тъй като ракетата Starship все още преминаваше през ранни тестови полети, тази цел се оказа напълно непостижима.
• Липса на предвидимост в близко бъдеще: Маедзава сподели в изявление в социалната мрежа X (Twitter), че в тази ситуация не може да планира собственото си бъдеще и се чувства зле да кара избрания от него 8-членен екипаж (включващ артисти и популярни личности като DJ Steve Aoki и K-pop звездата T.O.P.) да чака неопределено време.
• Технически предизвикателства пред Starship: По времето на отмяната, тестовите полети на SpaceX със Starship често завършваха с експлозии или загуба на апаратите, което показваше, че до реална готовност за изпращане на цивилни граждани в дълбокия космос остават още години.
Въпреки разочарованието на част от екипажа, Маедзава реши изцяло да прекрати инициативата, вместо да я отлага за следващото десетилетие.
Попитах и ИИ….