На илюстрацията: „Европа Клипър“. Image credit : NASA
15 април 2024 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Космическата одисея на НАСА към юпитерианската луна Европа започва скоро! Мисията „Европа Клипър“ е във фазата на последните си приготовления преди да напусне Лабораторията за реактивно движение и да се отправи към космодрума Кенеди. Изстрелването е насрочено за октомври посредством ракета на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“.
Никога досега НАСА не е построявала толкова голяма и амбициозна роботизирана мисия. От единия край на единия слънчев панел до другия край на другия слънчев панел дължината на „Европа Клипър“ възлиза на 30 метра, т.е. колкото едно баскетболно игрище. Височината е около пет метра.
„Европа Клипър“ няма да каца на повърхността на луната, всъщност мисията няма дори да влиза в орбита около нея. За съжаление, поради магнитосферата на Юпитер, радиацията в околностите на Европа е прекалено силна. Затова екипът взе решение, че е по-безопасно мисията да бъде вмъкната в елиптична околоюпитерианска орбита, която ще позволи провеждането на 44 близки облитания на Европа.
Пътуването след изстрелването през тази есен ще трае приблизително шест години, като пристигането около Юпитер ще е факт на 11 април 2030 година.
„Европа Клипер“ притежава набор от девет мощни инструмента, които ще характеризират дебелината на ледената покривка на Европа, ще измерят дълбочината на подповърхностния ѝ океан, ще определят как той взаимодейства с повърхността, ще изучат какъв е химичният му състав и ще проверят дали океанът е геологично активен. Инструментите са:
Europa Thermal Emission Imaging System (E-THEMIS) – това е камера, която ще заснема изображения в инфрачервения диапазон, за да търси геологично активни местности на Европа. Камерата е сходна с тази на борда на мисията на НАСА „2001: Марс Одисей“, която от 2001 г. досега продължава да работи около Червената планета.
Mapping Imaging Spectrometer for Europa (MISE) – спектрометър, работещ в близката инфрачервена област, който ще картографира химичния състав на повърхността на Европа, в това число ще определя наличието на органични вещества като аминокиселини, а също така и на соли и минерали.
Europa Imaging System (EIS) – това е камерата, която ще прави снимки във видимата област на електромагнитния спектър.
Europa Ultraviolet Spectrograph (Europa-UVS) – този ултравиолетов спектрограф би могъл да определи дали на Европа има гейзери, а също така ще изучава състава и динамиката на тънката атмосфера на луната.
Radar for Europa Assessment and Sounding: Ocean to Near-surface (REASON) – мощен радар, който ще прониква под ледената кора на Европа и ще изучава вътрешната структура на нейния океан.
Europa Clipper Magnetometer (ECM) – магнитометър, който ще изучава магнитните полета около Европа.
Plasma Instrument for Magnetic Sounding (PIMS) – прибор за изучаване на космическата плазма около луната и за характеризиране на магнитните полета, генерирани от плазмените завихряния.
Mass Spectrometer for Planetary Exploration (MASPEX) – масспектрометър, който ще изучава състава на повърхността и на океана под нея. За тази цел приборът ще измерва състава на тънката атмосфера на Европа и на материалите, които периодично биват освобождавани в нея.
Surface Dust Analyzer (SUDA) – втори масспектрометър, който може да измерва състава на малките твърди частици, изхвърлени от повърхността на луната. Учените се надяват, че с този прибор ще успеят да уловят и анализират директно материал от Европа, дори и без да се каца на луната, за да установят дали в него има следи от органични вещества. Макар че биологията не е основна задача на мисията, приборът е проектиран да открива наличието на биологични клетки в ледените кристалчета.
Gravity/Radio Science – освен посочените девет основни инструмента, имаме допълнително и този десети експеримент, който ще се проведе посредством радиоантената на „Европа Клипър“ с цел характеризирането на гравитационното поле на Европа.
Ако мисията „Европа Клипър“ отбележи добър напредък, НАСА смята по-нататък да изстреля и спускаем апарат. Засега агенцията провежда някои изпитания на хардуерни компоненти, но все още проучванията, които ще доведат до кацане на повърхността на Европа, са съвсем в начален етап. Така че датата на изстрелването на евентуална спускаема мисия не е определена.
