Какво знаят севернокорейците за лунното кацане на Аполо 11?

Бъдеща космическа совалка на Северна Корея, показана в Музея на децата Мангьондае. Photo credit : Mark Fahey

27 януари 2024 г. 11:45 ч.

Светослав Александров. На 21 юли 1969 година човек за пръв път в своята история стъпва на Луната. Отразяването на събитието в Социалистическия лагер е сравнително точно, макар и да не заема първите страници на официозите. Но как стоят нещата в Северна Корея? Тази страна приема съвсем друг подход в сравнение с останалите.

За да си изясним отговора на въпроса, Фьодор Тертицки е написал специална статия за NK News. Тертицки е от руски произход и има преки спомени за това как СССР са отразили „Аполо 11“. Разбира се, за съветските властимащи фактът, че американци първи кацат на Луната, е сериозно смущаващ – съответно те трябва да решат бързо как да реагират. Най-накрая се появява официално съобщение в „Правда“.

Дядото на Тертицки е запазил въпросния брой от „Правда“ в неговата селска къща. Не е изненадващо, че историческото кацане е отразено чак на третата страница, а не на предната корица. Това, което е изненадващо е, че вестникът нарича американските астронавти „герои“. Комунистическата партия рядко си е позволявала такъв изказ по отношение на постиженията в САЩ.

В дните след кацането на „Аполо 11“ изданието „Правда“ продължава да публикува ред поздрави – от Николай Подгорни, председателя на Президиума на СССР, от съветски космонавти и учени. Съветската върхушка се опитва да представи лунното кацане като триумф на цялото човечество – и такъв е подходът във всички останали комунистически държави.

Всички без Северна Корея.

В деня, в който Армстронг стъпва на повърхността на Луната, в Пхенян цари мълчание. На следващата сутрин на първата страница на официоза Родон Синмун има статия за това как ученици и учители от японския университет Аичи оценяват работата на Ким Ир Сен. Както сами можете да се досетите, оценката е възможно най-висока. Чак на 23-ти юли се появява новина във връзка с Луната, касаеща кацането на съветската мисия „Луна 15“. Но нито дума за американските астронавти.

На следващата година КНДР издава своя годишник, посветен на събитията от 1969 година. Частта за Америка включва обширна информация за икономическата криза, пред която САЩ се изправя, но нищо за лунните кацания.

Тетрицки проверява и други издания. Няма нищо в историческия речник. Няма нищо в Обща енциклопедия от 1980 година. Няма нищо и в учебниците по астрономия.

Севернокорейците признават, че е имало пилотирано лунно кацане 35 години след като се е случило.

Най-сетне материал по темата се появява в Голямата Корейска Енциклопедия през 2001 година. Но с уловка – мисията „Аполо 11“ е описана така, за да не личи, че е американска. Ето какво пише за Нийл Армстронг:

„Армстронг, Нийл Олдън (р. 5 август 1930 г.) е първият астронавт, който каца на Луната. Роден е в Охайо, получава пилотска книжка през 1946 година и след това служи като военноморски пилот. Избран е за астронавт през 1962 година. През 1966 година изпълнява космическо сближение, докато е на борда на кораба „Джемини-8“. През 1969 година, като капитан на кораба „Аполо 11″, изпълнява първото кацане на Луната в историята на човечеството. Монтира научна лаборатория на Луната, заснема някои снимки и събира 22 килограма лунни скали и почва. След 21 часа и 36 минути на лунната повърхност отлита отново и след скачване с кораба в окололунна орбита се завръща на Земята“.

Със сигурност сте забелязали, че в севернокорейския материал Армстронг е описан да произхожда „от Охайо“, а всеки грамотен читател знае, че Охайо е в САЩ. Под въпрос е доколко севернокорейците познават американската география, така че всеки, който се докопа до енциклопедията, надали би се досетил.

Извън тази енциклопедия, материал за лунното кацане се появява и в астрономическия том на Енциклопедия Кванмьон през 2011 година. Отново е отразено, че корабът „Аполо 11“ е кацнал на Луната, без обаче да се съобщава, че това е американско постижение. Всъщност в Северна Корея трудно се намират материали за четене и надали севернокорейските граждани издирват конкретно тези енциклопедии, така че вероятно жинелите на КНДР, които знаят, че човек е стъпвал на Луната, са единици.

Но извън забележителните опити на местните комунистически власти да цензурират историята, начинът, по който тя е отразена, е много неочакван. Нищо лошо не се казва за Нийл Армстронг, нещо повече – севернокорейците признават, че е „изпълнил първото кацане на Луната в историята на човечеството“.

Неочакваното отразяване е в смисъл, че всеки път, когато севернокорейските медии пишат за американците, то е съпроводено от език като „копелета“, „плъхове“, „маймуни“. Щатите според политическата идеология на КНДР се управляват от милитаристи, тласкани от желание да поробят планетата.

Севернокорейските пропагандисти лесно биха могли да кажат, че проектът „Аполо“ е бил пълна загуба на пари – пари, които е можело да бъдат дадени на гладуващите деца, но са били откраднати, за да се задоволи болната американска гордост.

Те също така биха могли да приемат идеята за „лунна конспирация“, според която никога човек не е стъпвал на Луната. Севернокорейците имат навика да подменят историята – съветската администрация в периода 1945-1948 година е изцяло премахната от учебниците, като вместо това децата учат как Ким Ир Сен и неговите партизани са победили империалистическа Япония.

И все пак, когато става въпрос за Нийл Армстронг, севернокорейците говорят с умерено позитивен тон – признавайки, че лунното кацане се е случило.

Защо Северна Корея не отрича кацането на Луната? Според Тертицки истинската причина е дълбока – небето пленява човешкото въображение от древни времена. Днес дори и най-яростните антикомунисти не атакуват Гагарин, а и най-лошите партийни хардлайнъри в СССР не са си позволявали да говорят с омраза за „Аполо 11“. Ето защо Северна Корея зарязва своята идеология на омраза по темата за лунното кацане и говори за човека, постигнал това, с уважение – дори и това да се случва десетилетия по-късно.