24 август 2026 г. 15:15 ч.
Светослав Александров. Европейските междупланетни мисии като „БепиКоломбо“ до Меркурий и „Хера“ до астероида Дидим остават в нашия фокус през 2026 г., но основната част от портфолиото на ЕКА се състои от мисии, предназначени да изучават Земята. Такава е мисията „Флекс“, която ще излети на 15 септември в 04:21 ч. българско време и ще изследва фотосинтезата.
На борда на „Флекс“ се намира т.нар. Флуоресцентен образен спектрометър, който е в състояние да измерва флуоресценцията на растенията, докато те усвояват слънчевата светлина в хода на фотосинтезата. Очаква се благодарение на тези данни учените да могат да оценяват здравословното състояние на растителността от орбита, включително дали растенията са подложени на стрес, още преди признаците за това да станат видими от Земята.
Благодарение на „Флекс“ учените ще получат първите глобални карти на растителната флуоресценция с пространствена резолюция от 300 на 300 метра. Данните ще позволят да разберем по-добре как въглеродът циркулира между атмосферата и растенията и как фотосинтезата задвижва циклите на водата и въглерода.
Залогът е голям – фотосинтезата е един от най-важните и най-мащабни природни процеси, като благодарение на нея се фиксира голяма част от атмосферния въглероден диоксид. Без фотосинтеза не бихме могли да произвеждаме храна. За съжаление учените все още не разбират напълно как растителността реагира на засушаванията, повишаването на температурите, промените във валежите и други стресови фактори.
Космическият апарат „Флекс“ пристигна на космодрума Куру във Френска Гвиана в средата на юли след двуседмично пътешествие по море от Ница, Франция. Понастоящем предстартовата подготовка за изстрелването на 15 септември вече е в ход, като за полета ще бъде използвана европейската ракета „Вега-С“.
Това е в съзвучие с европейските политики, според които европейските космически мисии следва да се изстрелват с европейски ракети. Тези политики станаха особено актуални след 2022 г., когато, след началото на пълномащабната война в Украйна, руските ракети, използвани понякога за изстрелването на европейски мисии, станаха недостъпни. Така Европа временно се наложи да разчита на американската компания СпейсЕкс. Впоследствие обаче, след януари 2025 г. и началото на мандата на Доналд Тръмп, както и заради по-тясната роля на Илон Мъск в американската политика, Европа започна още по-активно да търси стратегическа автономия в космическия сектор, тъй като изразяваните от Мъск позиции и ценности често се оказваха несъвместими с европейските.
За повече информация: ЕКА
Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx
