Снимка от едно от двете вчерашни изстрелвания на ракети „Фалкън 9“. Ще бъдат ли пенсионирани скоро тези ракети и задава ли се криза в комерсиалната космонавтика? Photo credit : SpaceX
17 август 2026 г. 22:00 ч.
Светослав Александров. Задават се тежки времена за комерсиалната космическа индустрия. Думата „паника“ може би звучи сензационно, но вероятно най-добре описва ситуацията. Накратко казано, ако имате построен спътник и искате да го изстреляте, може да се окаже, че няма с какво да го направите.
Очертава се сериозен недостиг на орбитални ракети. Причините за него са много, но основният проблем се състои в това, че СпейсЕкс дава сигнали, че възнамерява да пенсионира работната си ракета „Фалкън 9“ сравнително скоро в полза на „Старшип“. А именно тази ракета стои в основата на съвременната космонавтика. Без нея западният свят щеше да е в изключително тежко положение.
„Фалкън 9“ извежда пилотираните кораби „Крю Драгън“ в орбита и, ако изключим руските „Союз“, те са единственият начин за транспорт на астронавти до МКС. Ако сте производител на микроспътници, най-евтиният начин да ги изведете в орбита е чрез програмите на СпейсЕкс за споделено извеждане „Транспортър“ и „Бендуегън“, благодарение на които множество спътници биват групирани и изстрелвани едновременно с „Фалкън 9“.
„Фалкън 9“ е чудесна ракета, но „Старшип“ представлява истинска революция със своята пълна възвръщаемост и многократно по-голяма товароподемност. Нормално е в един момент „Фалкън 9“ да отстъпи място на „Старшип“. Илон Мъск рекламира „Старшип“ като транспортна система, която ще позволи колонизацията на Слънчевата система, редовни пилотирани полети до Луната и Марс, извеждане на орбитални групировки за изкуствен интелект, доставка на хардуер за лунни бази, релсотрони и всякакви други футуристични концепции.
На фона на всичко това бъдещето изглежда цветя и рози, нали?
Сегашният космически сектор обаче не се чувства по този начин. Както пише Ерик Бъргър в своя статия за Арс Текника, съществуват сериозни опасения, че СпейсЕкс ще използва „Старшип“ най-вече за извеждането на собствените си полезни товари, като интернет спътниците „Старлинк“ и тези за орбиталните центрове за данни „Стармайнд“, заради потенциала им да донесат значителни печалби. Същевременно превозът на спътници и космически кораби на останалите клиенти може да остане на заден план.
От финансовите документи е видно, че СпейсЕкс разглежда приходите от комерсиални космически услуги като прашинка в сравнение с доходите, които носят спътниците „Старлинк“. Компанията на Илон Мъск реализира само 12% от приходите си от космически услуги, като транспортните услуги представляват само част от тях.
По всичко изглежда, че пикът в експлоатацията на „Фалкън 9“ вече е отминал. През 2025 година ракетата летя 165 пъти, а прогнозите са, че през настоящата година ще бъдат осъществени с около 20 мисии по-малко. Доскоро президентът на СпейсЕкс Гуин Шотуел заявяваше, че оперативната експлоатация на „Фалкън 9“ може да приключи през 2030 или 2032 година. Дотогава има още поне четири години, но отскоро спътниковите оператори срещат трудности при резервирането на изстрелвания дори за 2028 година. Според някои източници СпейсЕкс планира да преустанови комерсиалните превози с „Фалкън 9“ след 2028 година, като след това ракетата вероятно ще продължи да лети с ограничен брой мисии за правителствени цели.
НАСА особено силно се интересува от възможността да продължи да експлоатира пилотираните космически кораби „Крю Драгън“, които, отново напомням, са единствените западни пилотирани кораби, способни да превозват екипажи до МКС. Предвижда се „Крю Драгън“ да превозва астронавти и до частни космически станции. Но ако ракетите „Фалкън 9“ започнат да летят по-рядко, съществуват основателни опасения, че тяхната надеждност ще спадне.
И дори „Старшип“ практически вече да е готов да превозва спътници и други полезни товари, ще изминат още години, преди да бъде одобрен за пилотирани космически полети.
СпейсЕкс, добре, хубаво… Но нима наистина са незаменими? Къде са другите ракетостроителни компании?
Допреди началото на пълномащабната война в Украйна все още беше възможно западни спътници да бъдат изстрелвани с руските ракети „Союз“ и „Протон“. Това приключи незабавно след 24 февруари 2022 година. Всички можем да си спомним за британския оператор „УанУеб“, който остана без възможност за изстрелвания. Някои от неговите спътници дори останаха блокирани на Байконур, след като „Союз“ стана недостъпен за западните компании. За останалите спътници трябваше да се разчита най-вече на „Фалкън 9“.
Загубата на достъпа до руските ракети от страна на западните компании съвпадна по време с период, в който практически всички останали традиционни западни ракетни оператори, европейската „Арианаспейс“, американската „Юнайтед Лонч Алайънс“, а можем да включим и японската „Мицубиши“, бяха в процес на пенсиониране на ракетите „Ариана 5“, „Атлас 5“, „Делта 4“ и „Ейч-Две“. А новите ракети все още не бяха успели да се наложат на пазара. „Вулкан“ се сблъска с аномалии по време на част от първите си мисии, „Ейч-Три“ преживя някои провали, а ако включим и „Блу Ориджин“, „Ню Глен“, която използва същите двигатели като „Вулкан“, също претърпя сериозни аварии.
Най-добре се справя новата европейска ракета „Ариана 6“, тъй като тя започна да лети редовно и без провали. Проблемът при нея е, че производството има ограничен капацитет. Европа може да извършва максимум около 10 изстрелвания годишно. Така европейският космически отрасъл сам по себе си не може да задоволи нарастващата нужда от ракети.
Очаква се в близко бъдеще да бъдат въведени някои нови ракети от среден клас, например „Нова“ на „Стоук“ и „Неутрон“ на „Рокет Лаб“. Първият полет на „Неутрон“ беше насрочен за 2024 г., а на „Нова“ за 2025 година, но и „Стоук“, и „Рокет Лаб“ претърпяха отлагания. Сега дебютите им не се очаква да се състоят преди 2027 година. Дори да приемем най-оптимистичния възможен сценарий, при който няма да има други отлагания и дебютните полети ще бъдат напълно успешни, ще отнеме още много време, преди производството на новите ракети да бъде мащабирано и те да започнат да летят често.
Статията на „Арс Текника“ разглежда някои възможности за спасяването на „Фалкън 9“, например правителството да принуди СпейсЕкс да продаде ракетата на друга компания или направо да се премине към национализация, ако Конгресът приеме закон, според който достъпът до космическото пространство стане въпрос на националната сигурност. Но има някои много сериозни проблеми, които правят тези стъпки нереалистични. Успехът на „Фалкън 9“ се дължи до голяма степен на брилянтните инженери на СпейсЕкс и е малко вероятно те да искат да работят за друга компания, а какво остава за правителството. Също така трябва да се има предвид, че Илон Мъск е сериозен донор на Републиканската партия на САЩ и разполага с политически лостове, с които би могъл да предотврати подобно развитие.
Едно е сигурно: кризата с достъпа до ракети ще се влоши през следващите години, като подобрение не се очертава преди 30-те години. А бързо решение няма…
Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx
