
Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : Skyroot Aerospace
18 юли 2026 г. 19:40 ч.
Светослав Александров. Днес е исторически ден за космонавтиката, след като Индия се превърна едва в третата държава след САЩ и Китай с комерсиално разработена орбитална ракета! Носителят на фирмата Скайруут Аероспейс „Викрам-1“ благополучно достигна до орбита – при това от първия път!
„Викрам-1“ е съвсем скромна ракета – нейната товароподемност е едва 350 килограма до ниска околоземна орбита, а първите три от четирите ѝ степени са твърдогоривни. Четвъртата степен е течногоривна, работеща с токсичната горивна смес от монометилхидразин и диазотен тетроксид – но тази смес е удобна, защото двата компонента се самозапалват при контакт. В никакъв случай „Викрам-1“ не може да се сравнява с „Фалкън 9“, но благодарение на простотата на нейната конструкция Индия вече има комерсиална космическа програма.
Самата фирма Скайруут Аероспейс бе основана през 2018 г., а четири години по-късно нейната ракета „Викрам-С“ достигна космоса по суборбитална траектория – първият частен индийски носител, достигнал космическото пространство. Но достигането на орбита е постижение от съвсем различен характер и много по-трудно – ето защо индийските предприемачи заслужават да бъдат поздравени.
Основната задача на днешната мисия, кръстена „Аагаман“, бе да се провери работоспособността на ракетата. Все пак на борда ѝ имаше няколко микроспътника, които бяха освободени в 450-километрова орбита. Единият от тях е технологичен демонстратор, построен от немската компания DCUBED, наноспътников прототип, построен от индийския стартъп Грахаа Спейс, както и „Ембрейс“ – роботизирана ръка, конструирана от индийската фирма Космосърв Спейс със задачата да улавя космически боклук. Скайруут Аероспейс също качи свой собствен спътник на име „Скоуп“ със задачата да събира данни, докато „Викрам-1“ пътуваше към орбита.
„Викрам-1“ може да успее да заеме важна ниша в космонавтиката. В миналото мнозина от нас, космическите анализатори, си мислехме, че бъдещето на микроспътниковата индустрия лежи в създаването на специализирани за микроспътниците микроракети. Това се оказа погрешно предположение – наложиха се специализирани транспортни услуги като тази на СпейсЕкс „Транспортър“, при която микроспътниците се извеждат масово и евтино накуп от големи ракети като „Фалкън 9“. Докато специализираният превоз с микроракета е многократно по-скъп.
Но „Викрам-1“ може да се наложи на пазара, тъй като цената за изстрелване на килограм полезен товар възлиза на $15 000, което е изключително примамливо предложение. Ниската цена се дължи на простотата на конструкцията (твърдогоривни степени), сериозната субсидия от страна на индийското правителство (програмата покрива до 30% от разходите по изстрелването), фирмата Скайруут Аероспейс е вертикално интегрирана и произвежда повечето от компонентите си сама или производството е аутсорснато единствено към предприятия в Индия.
Харесвате ли тази публикация? ПОДКРЕПЕТЕ КОСМОС БГ, като изпратите дарение на този линк или набързо посредством Revolut: @svetosauzx
Индийците може да са успели, ама нещо SpaceX sucks:
https://www.space.com/space-exploration/launches-spacecraft/spacex-launch-abort-falcon-9-starlink-satellites-vandenberg