Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX
17 март 2026 г. 16:55 ч.
Светослав Александров. Днес американската космическа компания СпейсЕкс се превърна в първия спътников оператор в света, разполагащ с над 10 000 действащи спътника!!! Това се случи след като тази сутрин в 07:19 ч. българско време ракета „Фалкън 9“ излетя от космодрума Ванденберг в Калифорния, за да изведе нова партида сателити „Старлинк“.
За нуждите на днешното изстрелване бе използвана ракета „Фалкън 9“ с рециклирана първа степен, известна под сериен номер „B1088“, за която това бе 14-тата мисия. Преди степента е извеждала в космоса телескопа на НАСА „SPHEREx“, мисията за споделено извозване на товари „Транспортър-12“, две мисии за нуждите на Националния разузнавателен офис в САЩ и девет партиди „Старлинк“. Днес отново нямаше никакви проблеми, като на осмата минута след старта степента извърши меко кацане върху роботизираната платформа „Разбира се, че все още те обичам“. Това бе общо 33-тото изстрелване на СпейсЕкс за 2026 г., като през настоящата календарна година фирмата изстрелва средно по една ракета на всеки 2.3 дни. Двадесет и шест от 33-те изстрелвания бяха осъществени по програмата „Старлинк“.
След днешния полет в космоса има 10 020 действащи спътника „Старлинк“. Всъщност от 2019 г. насам СпейсЕкс са изстреляли 11 529, но част от тях вече са изведени от орбита. Фактът, че броят спътници на фирмата на Мъск е петцифрено число, е забележителен. Към днешна дата никой друг в останалия свят няма даже хиляда. На второ място по брой спътници се нарежда европейската групировка „УанУеб“, която се състои само от 654 спътника.
„Старлинк“ представлява величествен проект. Реално това е научна фантастика, станала реалност. За съжаление малко хора го разбират – и това е така, защото повечето от дискусиите относно „Старлинк“ се водят през призмата на орбиталното замърсяване или тази на астронома, тъй като сателитите влошават качеството на нощните наблюдения. Почти не се говори за революцията, която донесе групировката.
СпейсЕкс започва да работи концептуално по „Старлинк“ през 2012 г., като извеждането на първите спътници е осъществено през 2019 година. През 2019 г., ако си спомняте, СпейсЕкс отдавна бяха постигнали възвръщаемост на първите степени „Фалкън 9“ и вече сериозно увеличаваха летателната честота. Това от своя страна създаде проблем. СпейсЕкс искаха да провеждат полети колкото се може по-често, за да направят космонавтиката достъпна, следователно да се отправим по-лесно към Марс. Но в света никой не произвежда толкова голямо количество космически апарати или кораби, които могат да запълнят производствения капацитет на „Фалкън 9“ (а какво остава по-нататък за „Старшип“).
Така СпейсЕкс решиха сами да създадат пазар, който да може да запълва този капацитет. Въпросът бе да се намери ниша. За съжаление на този етап лансираните от научната фантастика идеи като слънчеви електростанции, добив на вода от Луната или на полезни изкопаеми от астероидите, не са печеливш бизнес. През 2019 г. единственият шанс за такъв бизнес бе този в сферата на комуникациите (сега, през 2026 г., се открива нова възможност – центрове за данни в космоса).
„Старлинк“ осигурява високоскоростен и бърз интернет от космоса. Съвременният човек трудно разбира защо това е важно, тъй като отдавна е спрял да възприема интернет за велико технологично постижение и го счита за даденост. Така е забравил, че битовете информация трябва да преминават през реки, планини, долини, океани и така нататък. Нийл Стивънсън е написал чудесна статия, която разказва за прокарването на най-дългия трансокеански оптичен кабел, което е направено през 1996 година. Това е брутално трудно и невероятно инженерно постижение. Логичен въпрос е: защо не бъдат прехвърлени комуникациите към космоса, където няма физически бариери? Най-удобно е да се позиционират спътници в геостационарна орбита, където те висят постоянно над една точка на Земята и могат да предават информация към съответните региони. Проблемът е, че геостационарните позиции са далече – на 35 000 километра над земната повърхност, а сигналът, дори и да пътува със скоростта на светлината, има нужда от време, за да измине пътя от Земята към спътника и обратно. Тоест, при геостационарните интернет спътници винаги има лаг от 500-700 ms.
Затова най-добре би било спътниците да са в ниска околоземна орбита. Проблемът е, че в такъв случай те непрекъснато обикалят около Земята, т.е. една работеща групировка трябва да е голяма – състояща се от стотици, даже хиляди сателити, за да може да се гарантира, че наземните приемници винаги ще попадат в техния обхват без да има прекъсване. Опити за създаването на такива групировки има още от 90-те години, някои от които подкрепяни от сериозни бизнесмени като Бил Гейтс („Теледесик“). Но всички те завършват с неуспех или фалит по обективни причини. Първо, все още няма ракети, които да могат да летят често и да извеждат множество спътници. Второ, строежът на спътници и наземни терминали е трудно от финансова гледна точка начинание и не е ясно, дори и услугата да потръгне, дали приходите ще покрият разноските. Преди СпейсЕкс всеки друг се е провалил. Дори и европейската групировка „УанУеб“, която започна да се развива горе-долу по същото време като „Старлинк“, се препъна. В началото тя тръгна много добре – бяха събрани милиарди долари инвестиции и бяха произведени нужните няколкостотин спътника, за да започне работа. Но фаталният проблем при нея бе, че не разполага със свои ракети. За извеждането на групировката компанията УанУеб плащаше на Арианагруп да служи като посредник за изстрелванията на спътниците посредством руски ракети „Союз“. И накрая през 2020 г. фирмата се принуди да обяви фалит. Е, за нейно щастие малко по-късно консорциум, ръководи от Бхарти Глобал и правителството на Великобритания, реши да спаси групировката.
СпейсЕкс е революционна компания, защото тя създаде евтини и възвръщаеми ракети. Фирмата на Илон Мъск е и вертикално интегрирана във всяко едно отношение – тя си произвежда ракетите, спътниковите компоненти, спътниците, почти всичко сама. Докато останалите претенденти трябваше да закупуват услуги от трети страни на пазара. Не по-малко важно ограничение е, че за разлика от традиционните комуникационни спътници, където един спътник в геостационарна орбита е достатъчен за предоставянето на услуга, при нискоорбиталните е необходимо първо да завършиш голяма част от своята групировка и тогава може да очакваш да печелиш. СпейсЕкс от своя страна имаше сериозно предимство да е натрупала 13-годишен „стаж“ в разработката на собствени възвръщаеми и евтини ракети, които съответно се появиха в точния момент за извеждането на групировката „Старлинк“.
Ето как икономиката не успя да сработи при никой друг и само при СпейсЕкс. Единственият въпрос е дали скоро ще се появи още някой, който да пропука монопола на Илон Мъск. Амазон вече изстрелва своите сателити от групировката „Лео“, същото го правят и китайските претенденти. Предстои да видим как ще се развият те!
Видеозапис от днешното изстрелване:
