1 февруари 2026 г. 09:30 ч.
Светослав Александров. Американската космическа компания СпейсЕкс подаде заявка към Федералната комисия по комуникации (FCC) за изграждането на орбитален център за данни. Броят спътници, които трябва да бъдат изстреляни, възлиза на 1 милион – няма шега, няма измама!
Ако искате да си представите мащаба на тази мегагрупировка, спомнете си, че „Старлинк“ има едва 9 600 работещи спътника в ниска околоземна орбита, а ако включим и тези, които са вече деорбитирани, общият брой изстреляни спътници възлиза на над 11 000. При това „Старлинк“ е най-голямата спътникова групировка в света. Втората след нея е на европейската компания Ютелсат „УанУеб“, състояща се от около 650 спътника. На фона на тях извеждането на милион спътници изглежда невъобразимо! Ако зрителите на Земята са се впечатлявали от „влакчето“ на „Старлинк“, което минава над главите ни, един милион спътници биха представлявали още по-внушителна гледка – цял „пръстен“ от движещи се обекти! За някои хора това ще е вълнуващ небесен спектакъл, но за други – технологична дистопия.
Едно обаче е сигурно – центровете за данни биха представлявали най-реалистичната възможност за извеждането на индустриална дейност в космоса. Тук става въпрос за предсказание, направено от научната фантастика: за преместването на индустрията в орбита. За съжаление класическите примери като, например, миннодобивна дейност на Луната и на астероидите, не са особено реалистични на този етап (макар че има някои фирми като Интерлун, които смятат, че са на прав път да ги направят печеливши). Но при центровете за данни недостатъците автоматично отпадат – електроенергията е непрекъснато налична заради постоянното осветяване от Слънцето, освен това не се налага изпращането на суровини в космоса или транспорта на продукт към Земята.
Според Илон Мъск изстрелването на милион спътници, които ще увеличат изчислителната мощ на човечеството, представлява първата стъпка към превръщането ни в цивилизация от типа 2 по скалата на Кардашьов, т.е. цивилизация, способна да усвоява цялата енергия от звездата си. Спътниците ще работят на височини между 500 и 2 000 километра над земната повърхност в слънчево-синхронни орбити, като ще са разположени в тесен „орбитален слой“ и така няма да се пречи на конкурентите със сходни амбиции.
Спътниците от орбиталния център за данни ще се свързват посредством лазери към групировката „Старлинк“, използвайки наличната орбитална мрежа, за да рутират трафика към потребителите на Земята.
Потребността от масовото изстрелване на спътници, чиято обща бройка ще достигне 1 милион, изисква пълното въвеждане на кораба „Старшип“ в експлоатация и осигуряването на чести полети. По този начин драстично ще бъде смъкната цената на изстрелванията и се отваря пътя за по-нататъшната колонизация на Слънчевата система и усвояването на Марс. Тук е коректно да напомня, че визията на Илон Мъск въобще не включва единична мисия до Червената планета със забиване на знамена и провеждането на научни експерименти. Неговата задача е да превърне космическата експанзия в скучно ежедневие – бъдеще, до което вече се докосваме благодарение на почти ежедневните изстрелвания на „Фалкън 9“ със „Старлинк“.
Но милион спътници – това вече надхвърля и най-смелите амбиции на който и да е космически деец. Много е вероятно FCC да сложи ограничение – например преди няколко дни регулаторът позволи на СпейсЕкс да изстреля още 7 500 спътника „Старлинк“, но това е съществено по-малко количество от първоначално зададената цел от 30 000 спътника. И все пак – бъдещето тепърва е пред нас.
