На илюстрацията: корабът „Орион“ се сближава с Луната. Image credit : NASA
26 януари 2026 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Когато по-късно през зимата или пролетта пилотираната космическа мисия „Артемис 2“ се отправи на обиколка около Луната, няма да имате никакво оправдание да не вярвате – целият полет ще бъде проследяван от астрономи и радиолюбители. В петък НАСА спря избора си на 34 фирми, организации и частни лица, на които ще разчита за проследяването на радиокомуникациите.
Това не е първият път, когато странични лица и организации проследяват пътя на космически кораб на НАСА към Луната. През 2022 г., когато НАСА изстреля „Артемис 1“, 10 доброволци успешно улавяха сигнала от кораба. А в статията на КОСМОС БГ „Независими доказателства, че човек е бил на Луната“ можете да прочетете как са били проследявани полетите на космическите кораби „Аполо“ през 60-те и 70-те години.
Днес обаче НАСА обединява усилията с някои от тези доброволци. Както пише космическият експерт Скот Манли – ако разполагате с малък любителски телескоп или радиолюбителска радиостанция, нищо не може да ви попречи да проследявате пътя на „Артемис 2“. Що се касае до тези 34 специално избрани от НАСА лица и организации, от тях агенцията има конкретни очаквания да получат висококачествени данни, които те трябва да ѝ ги предадат.
Макар че основното средство за комуникация с „Артемис 2“ си остават системите Near Space Network и Deep Space Network, координирани от програмата SCaN, идеята на НАСА е да построи цяла екосистема от публично-частни партньорства, които да съдействат при завръщането на човек на Луната и при по-нататъшното усвояване на Слънчевата система. Доброволците ще изпращат получените данни към НАСА, като сътрудничеството не е на финансова основа и никой няма да получи пари за тази дейност.
Това е една от множеството граждански инициативи на НАСА, в която всеки може да участва. Напомням на читателите, че аз (Светослав Александров) съм успял да направя различни открития в рамките на граждански научни проекти на НАСА, които касаят нови астероиди, звездни системи и кафяви джуджета, а през 2024 г. на мое име бе кръстен астероидът 91335 Александров благодарение на активното ми участие в проекта Daily Minor Planet. Списък с подбрани научни публикации, в които съм вписан като съавтор като част от тази своя дейност, можете да намерите на този линк.
Но да се върнем на „Артемис 2“ и предстоящия пилотиран полет към Луната. Избраните четирима частни лица включват трима американци и един канадец – Крис Суайър, Дан Слейтър, Лорета Смолс и Скот Тили (който е от Канада). Сред университетите, които ще са отговорни за проследяването на мисията, присъстват такива от Япония, Швейцария и Канада. Няколко радиолюбителски организации от Аржентина, Германия, Нидерландия и Франция също се очаква да прихванат сигнали. Подбрани са и две държавни агенции – Канадската космическа агенция и Немският аерокосмически център (DLR).
