Ще успее ли Артемис 2 да спаси 2026 година?

Днес ракетата „Спейс Лонч Систъм“ с кораба „Орион“ ще бъдат изведени на стартовата площадка. Photo credit : NASA

17 януари 2026 г. 10:00 ч.

Светослав Александров. Историята, казват, никога не се повтаря точно, а по-скоро се римува. Днес космическият кораб „Орион“ ще бъде изведен на стартовата площадка за последна репетиция преди изстрелването на пилотираната лунна мисия „Артемис 2“ и мнозина се питаме: ще спаси ли „Артемис 2“ 2026 година, също както „Аполо 8“ спаси 1968?

Твърдението, че „Аполо 8“ спаси 1968 година, съвсем не е преувеличено. Историческата Бъдни вечер, когато Франк Борман, Бил Андерс и Джим Ловъл обикалят Луната и прочитат пасажи от Библията, остава завинаги запомнена като един от най-великите дни от съществуването на човечеството. Това е красивият завършек на една иначе ужасна година, която мнозина искат да оставят завинаги зад гърба си.

Днес имаме усещането, че изграденият след Студената война свят се срутва под краката ни. Същото е било усещането и през 1968 – толкова лоши събития връхлитат човечеството, че мнозина имат усещането, че две десетилетия след края на Втората световна война, изграденият ред се срива.

Първо на 23-ти януари Северна Корея залавя разузнавателния американски кораб USS Pueblo, а екипажът му бива задържан в продължение на година. След това, на 30 януари, войната във Виетнам търпи неочакван обрат благодарение на офанзивата Тет. Комунистическите сили контраатакуват над 100 града и бази, в това число американското посолство в Сайгон. Това не е най-смъртоносната фаза от продължилата две десетилетия война – но в психологично отношение е най-съкрушаващата. Преди Тет американските политици непрекъснато повтарят, че врагът скоро ще бъде унищожен, че победата е близо, че войната е под контрол. Но макар че САЩ и Южен Виетнам успяват да отблъснат атаките, политическата вреда е вече нанесена. Ако се е казвало, че „врагът скоро ще бъде унищожен“, как това изобщо е допуснато? Най-лошото: ако американското правителство лъже за това, какво още прикрива?

Обърнете внимание и на следния факт: през 1968 година 94.6% от американските домакинства притежават телевизор. Можете да си представите, че в технологично отношение телевизорът представлява тогавашният eквивалент на днешните Youtube и TikTok. Войната във Виетнам се превръща в първата война, която директно влиза в домовете, като кадрите се излъчват непрекъснато, ежедневно, в праймтайма.

Също както и днес, така и тогава американското общество е силно раздвоено, макар че разделителните линии са донякъде различни. Избухват протести – тези граждани, които са срещу войната, твърдят, че тя е неморална и не може да бъде спечелена. Също така те са убедени, че американското правителство ги лъже (особено в светлината на Тет). Обратно, тези, които подкрепят войната, са на мнение, че само по този начин може да бъде спрян комунизмът и смятат, че протестите са непатриотични и вредни.

Различията между поколенията са колосални – деца и родители са убедени, че бездната между тях е непреодолима и че все едно живеят в различни държави. На фона на политическите турбуленции се случват две политически убийства: на Мартин Лутър Кинг – младши и на Робърт Ф. Кенеди. Ако Мартин Лутър Кинг – младши олицетворява борбата срещу расовите неравенства, Робърт Ф. Кенеди е възприеман за последната фигура, която може да обедини Демократите. Феминизмът също добавя още една разделителна линия, защото той поставя под съмнение брака, половите норми и йерархията в семейството. Може да се каже, че съвременните културни войни водят своите корени от 1968 година.

В Европа положението не е по-добро – както комунистическият, така и капиталистическият свят преживяват своите дълбоки сътресения. Франция е на ръба на колапса, след като студентските протести срещу авторитарната („буржоазна“) система в университетите обхващат и работниците. Цялата държава е обхваната от стачки, а президентът Шарл дьо Гол се принуждава временно да я напусне. Пролетта на 1968 година е, разбира се, Пражката пролет – реформатори в Чехословакия, начело с Александър Дубчек, се борят да създадат „социализъм с човешко лице“- но СССР и четири държави от Варшавския договор (ГДР, Унгария, Полша и, да, България) нахлуват с танкове и смазват революцията.

По това време НАСА практически се е самоизолирала от останалия свят. В агенцията всички работещи са се затворили в своя си социален балон, защото са фокусирани и непоколебими в задачата, че трябва да изпратят човек на Луната до края на десетилетието. Това не е безсърдечие – просто програмата изисква да са съсредоточени, за да успеят. Години по-късно Пийт Конрад, астронавт от „Аполо 12“ и третият човек, стъпил на Луната, ще признае, че в продължение на седем години не е имал време да прочете книга или списание от корица до корица и че само повърхностно бил наясно какво се е случвало във Виетнам, защото мозъкът му бил зает с лунната програма. За съпругите на астронавтите това е добро време. Валери Андерс, съпругата на астронавта Бил Андерс от екипажа на „Аполо 8“, казва, че новините са били „основно Виетнам и колко зле е всичко“. Тя си спомня, че нейният съпруг е имал много приятели сред военните летци и се е чудила дали изобщо ще ги види отново. И наистина някои от тях загинали във войната.

Първоначално НАСА предвижда да изпрати „Аполо 8“ в околоземна орбита и само поради страх да не изостане от надпреварата срещу СССР взима решение за обиколка около Луната. Макар че решението е прибързано, „Аполо 8“ се оказва абсолютен триумф. „Мисля, че това бе изключително положително нещо в годината на толкова много отрицателни неща“, спомня си Валери Андерс.

Дали същото може да се случи и сега с „Артемис 2“, в случай, че мисията наистина излети по план през тази година?

„Артемис 2“ безспорно би излъчила положително послание – и не само от страна на САЩ, но и от страна на Европа. Нека не забравяме, че това не е чисто американска мисия, но и европейското участие е сериозно – сервизният модул, който ще изпрати кораба „Орион“ на окололунна обиколка, е построен от европейската космическа индустрия. Без „Артемис 2“ 2026 г. би била много тъжна, защото паралелите между новата година и 1968 г. са безпорни. Също както тогава, днес младите хора и техните родители имат усещането, че обитават различни светове – младите отхвърлят кариеризма, характерен за родителите им и очакванията, които семействата им изискват от тях. Също както през 1968 г. телевизията, а по-късно през 90-те Интернет, така и днес изкуственият интелект трансформира обществото – институциите не могат да се адаптират, а истината се съревновава с „вайръл“ фалшиви клипове. Хората се страхуват, че изкуственият интелект ще им отнеме работните места и че демокрацията ще рухне. Също както през 1968 г. доверието в правителството на САЩ е нулево, това се случва и днес благодарение на спорните политики на Доналд Тръмп по отношение на Украйна и на предизвикателствата, отправени към НАТО относно Гренландия.

Безспорно е, че 1968 и 2026 година си приличат. Историците наричат такива периоди с термина „интеррегнум“ (означава „междуцарствие“) – старият световен ред си отива, новият още не е дошъл, а ние се намираме на мост, без да знаем какво ще намерим от другата страна, когато го прекосим.

И на фона на всичко това имаме нова лунна програма. Може ли „Артемис 2“ да се окаже голямото събитие на 2026 г., дори да спаси годината по начин, по който „Аполо 8“ „спаси“ 1968?

В известен смисъл отговорът е „Да“. Евентуална успешна мисия на „Артемис 2“ може да доведе до усещане сред хората, че в света още се случват чудесни и хубави неща. Това ще е повод за гордост от страна на инженерите и учените, живеещи в САЩ, Европа и Канада, които заедно ще са постигнали нещо, невиждано от половин век.

И все пак са налице и известни разлики между тогава и сега. „Артемис 2“ няма да е новост, а ще е повторение на нещо, постигано и преди. През 1968 г. е съществувал един основен начин за информиране – телевизията. Но днес има множество страници и канали в социалните медии. Общественото внимание е разпокъсано. Няма как то да се съсредоточи върху едно-единствено събитие.

Това не променя факта, че „Артемис 2“ (в случай че мисията излети и е успешна) ще е прекрасно събитие, което мнозина почитатели на науката и технологиите ще помнят дълго време.