На илюстрацията: „Ню Глен“ с девет двигателя. Image credit : Blue Origin
20 ноември 2025 г. 18:30 ч.
Светослав Александров. Днес Блу Ориджин съобщи новина, която практически обезсмисля лунната програма на НАСА „Артемис“ в настоящия ѝ вид. Следващата итерация на „Ню Глен“ ще е със същите възможности като „Спейс Лонч Систъм“, само където ще е по-евтина и с възвръщаема първа степен.
Според информацията, качена на сайта на фирмата, считано от догодина, Блу Ориджин ще започне да вдига товароподемността на „Ню Глен“ още с третия ѝ полет. Първо общата тяга на седемте двигателя „BE-4“ на първата степен ще бъде вдигната от 17 219 kN на 19 928 kN. Тягата на двигателите на втората степен „BE-3U“ ще скочи от 1 423 kN на 1 779 kN. Тези ъпгрейди ще подпомогнат текущите клиенти на ракетата, които са насрочили полети за ниска околоземна орбита, Луната и по-далечни дестинации.
След това предстои увеличаването на броя на двигателите. Следващата итерация на ракетата носи името „Ню Глен 9 по 4“, като цифрите обозначават колко двигателя ракетата притежава съответно на първата и втората степен. Тази ракета ще може да извежда над 70 тона в околоземна орбита и над 20 на път към Луната.
Така „Ню Глен“ ще притежава същите възможности като ракетата на НАСА „Спейс Лонч Систъм“, която се използва за извеждането на кораба „Орион“ към Луната. Само където „Ню Глен“ ще е по-евтина и ще е с възвръщаема първа степен.
„Беше очевидно, че НАСА трябваше да спре да строи големи ракети още на 6-ти февруари 2018, когато дебютира Фалкън Хеви“, пише космическият журналист Ерик Бъргър. „После стана за посмешище с втория полет на Старшип през ноември 2023 година. А сега имаме и Ню Глен. Стига вече!“
Напомням на читателите, че на 13-ти ноември Блу Ориджин проведе успешно изстрелване на „Ню Глен“ с мисията на НАСА „ESCAPADE“ на път към Марс.
Ракетата „Спейс Лонч Систъм“ представлява франкенщайн – сглобена е от компоненти на совалката и други стари системи, за да осигурява работни места за традиционния космически отрасъл. Въпреки че в нея няма никаква технологична новост, за разработката ѝ са вложени над $23.8 милиарда, а всяко изстрелване струва между $2 и $4 милиарда. Когато и да бъде прекратена работата по „Спейс Лонч Систъм“, все ще е късно. Идеалният момент, както казва Бъргър, бе през 2018 година. Бих допълнил, че следващият идеален момент ще е през тази пролет – след като „Артемис 2“ обиколи Луната. Просто „Ню Глен“ може безпроблемно да изстрелва кораба „Орион“ отсега нататък – и ще излиза много по-евтино, защото едно изстрелване с тази ракета възлиза на $68-100 милиона.
