На илюстрацията: „Старшип“ на Луната. Image credit : SpaceX
21 октомври 2025 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Изпълняващият длъжността Администратор на НАСА Шон Дъфи обвини СпейсЕкс за забавянията във връзка със завръщането на човек на Луната, преформулира конкурса за строежа на пилотиран лунен модул и си навлече гнева на Илон Мъск. Всичко това се случва, докато все още се търси постоянен администратор на агенцията.
В свое интервю за Фокс Нюз, Дъфи каза следното: „Аз обичам СпейсЕкс. Те са забележителна компания. Проблемът е – те изостават. Президентът и аз искаме да се завърнем на Луната в рамките на този президентски мандат. Така че аз ще разгърна този договор и ще накарам други компании да се съревновават със СпейсЕкс“.
Напомням на читателите, че през април 2021 г. СпейсЕкс сключи договор с НАСА за фиксирана сума от $2.9 милиарда, според който астронавти ще се завърнат на Луната посредством кораба „Старшип“. Две години по-късно Блу Ориджин също спечели договор за сума от $3.4 милиарда за разработка на пилотиран лунен модул, който трябва да е готов някъде след 2030 година. За сравнение СпейсЕкс трябва да са готови със „Старшип“ преди 2030 година.
Когато Дъфи казва, че ще разшири договора и споменава поименно Блу Ориджин, той няма предвид вече сключеното споразумение с НАСА. Понастоящем както архитектурата на СпейсЕкс, така и тази на Блу Ориджин включва амбициозен полетен план, който изисква презареждане на корабите с гориво в орбита. Тази стратегия ще доведе до устойчиво колонизиране на Слънчевата система, тъй като се разчита на възвръщаеми и презареждаеми космически кораби – но проблемът е, че за внедряването ѝ е необходимо време. Същевременно китайците обещават, че ще изпратят астронавт на Луната още преди 2030 година. Космическата програма на Китай действително е много напреднала – миналата година китайски роботизиран кораб кацна на обратната страна на Луната, събра проби от грунда, излетя отново и достави пробите на Земята за по-нататъшен анализ в наземни лаборатории.
В Блу Ориджин обаче са измислили друга идея. Фирмата вече е построила по-малък лунен модул, който е готов да бъде изстрелян още в началото на 2026 г. и да превозва провизии до лунната повърхност. Този лунен модул може да лети посредством съществуващата ракета „Ню Глен“, без да бъде презареждан с гориво. Очевидно фирмата предлага съществуващият модул да бъде преобразуван набързо в пилотиран вариант и да служи за бързо завръщане на човек на Луната в рамките на двугодишен период.
Според журналиста Ерик Бъргър от Арс Текника обаче на масата е сложена и трета възможност, която е изключително притеснителна. Стари корпорации (като, например, Боинг и Локхийд Мартин) са започнали да лобират за завръщането на НАСА към старата практика на сключване на договори от типа „Разходи Плюс“ – т.е. агенцията финансира корпорациите и покрива всички техни загуби. Очевидно мастодонтите твърдят, че при безгранично финансиране могат да построят пилотиран лунен модул за две години, а някои висши длъжностни лица в НАСА като Амит Кшатрия им вярват. „Само глупак би повярвал, че този вариант е жизнеспособен през това десетилетие“, категоричен е журналистът.
Мъск, разбираемо, не е щастлив
„Блу Ориджин никога не са доставяли полезен товар в орбита, а какво остава за Луната“, написа Илон Мъск в социалната си мрежа X. По-късно предприемачът конкретизира, че става въпрос за смислен полезен товар – защото ракетата „Ню Глен“ е летяла веднъж на изпитателен полет, с макет на борда. В сравнение с „Ню Глен“, ракетите на СпейсЕкс „Фалкън 9“ извеждат астронавти до различни орбити (включително по-високи околоземни и полярни), а също така и роботизирани мисии до Луната.
Разбира се, Мъск си е Мъск и не пропусна да се заяде лично с Дъфи. „Също така, един въпрос. Защо си гей?“ – правейки препратка към известен интернет мийм, възникнал след интервю по телевизията на Уганда.
СпейсЕкс остава най-бързият вариант, ако искаме човек да се завърне на Луната в обозримо бъдеще
През последните месеци СпейсЕкс отнася основните обвинения за забавянията в програмата за завръщането на човек на Луната – при това абсолютно несправедливо. Конкуренцията, естествено, е хубаво нещо. Съответно е отлична идея да има някакъв алтернативен вариант на плана на СпейсЕкс. Но за съжаление все още никой не е доказал, че може да работи по-бързо от компанията на Илон Мъск. В това число включваме и Блу Ориджин, чиято ракета „Ню Глен“ направи своя дебют през 2025 година, с петгодишно закъснение.
Достатъчно е да разгледаме как се развиха програмите за превоз на товари и астронавти до Международната космическа станция. Орбитал (впоследствие Нортроп Груман) решиха, че вместо да иновират в нови технологии, могат да аутсорснат производството си към други държави. Така ракетата „Антарес“ и товарният кораб „Сигнус“ бяха създадени – но тъй като „Антарес“ разчита на украински степени и руски двигатели, веднага щом се разрази войната в Украйна през 2022 г., ракетата спря да лети. Днес корабите „Сигнус“ биват изстрелвани … с ракети на СпейсЕкс.
А що се касае до пилотираните превози, дълги години фаворит бяха не СпейсЕкс, а Боинг. НАСА очакваше проектираният от Боинг кораб „Старлайнър“ да е първият, който стане готов. Но през 2019 г., заради неправилна настройка на бордовия часовник, той не можа да се скачи с МКС след дебютното му безпилотно изстрелване. По време на втория безпилотен полет през 2022 г. се проявиха проблеми с горивната му система. Подобни проблеми се проявиха и при дебютния пилотиран полет на „Старлайнър“ през 2024 г., заради което двамата астронавти стояха заклещени на МКС в продължение на месеци. И НАСА се принуди да ги върне с кораб … на СпейсЕкс.
Що се касае до безумната идея за строеж на кораб съобразно договор „Разходи Плюс“, тук е достатъчно да напомним как протече разработката на ракетата „Спейс Лонч Систъм“ и кораба „Орион“. „Спейс Лонч Систъм“ се създава в продължение на 15 години, а „Орион“ – на 20. Две десетилетия по-късно, „Орион“ не е извел нито един астронавт до орбитата на Луната – това очакваме да се случи догодина…
СпейсЕкс безспорно имат своите забавяния. Няма съмнения, че „Старшип“ се развива по-бавно от очакванията. Първата половина на 2025-та бе кошмарна, но веднага щом провалите приключиха, през август и октомври „Старшип“ летя двукратно – и то напълно успешно. Иронията е, че всички останали тежкотоварни ракети в САЩ, създадени от конкуренти, в това число „Ню Глен“ и „Вулкан“, не са успели да излетят два пъти през тази календарна година, а само веднъж. Отново СпейсЕкс се справят по-бързо.
Кой е виновен, че САЩ са драстично изостанали от Китай в надпреварата за завръщането на човек на Луната?
Отговорът на този въпрос е: мнозина. Програмата за завръщането на човек на Луната започна след 2004 г., непосредствено след катастрофата на совалката „Колумбия“. Но тогавашният администратор на НАСА Майк Грифин, вместо да избере най-бързия вариант, разчитайки на тогава съществуващите и редовно летящи ракети като „Атлас 5“ и най-вече „Делта 4 Хеви“, се спря на архитектура, изискваща създаването на нови ракети като „Арес 1“ и „Арес 5“, базирани на компоненти от совалките. Голата истина е, че този ход бе предприет, за да няма масови съкращения на работни места след пенсионирането на совалките.
След приключването на епохата на Буш и с оттеглянето на Майк Грифин, Барак Обама поиска да прекрати работата по „Арес 1“ и „Арес 5“, вместо това давайки ход на комерсиализацията на космическите превози. Именно благодарение на тази програма СпейсЕкс постигна успех, разработи ракетите „Фалкън 9“ и корабите „Драгън“, съответно започна редовно да извозва товари и астронавти до Международната космическа станция. Но Конгресът не допусна сходна програма да бъде в основата на полетите до далечни дестинации – отново поради опасения, че след края на совалките ще има съкращения. Ето защо бе създадена ракетата „Спейс Лонч Систъм“, която замени „Арес 5“. Реално тази ракета е проектирана не от инженери, а от конгресмени, които искаха парите да потичат в съответните им щати. Това е основната причина завръщането на Луната да е обвързано с нея и вече 15 години „Артемис 2“ да не може да излети на една проста окололунна обиколка.
И, разбира се, вина имат и Доналд Тръмп по време на първия му мандат, неговият президентски екип, както и тогавашните Конгресмени. Ракетата на СпейсЕкс „Фалкън Хеви“ излетя за пръв път през 2018 г., преди седем години. Тогава се видя, че „Спейс Лонч Систъм“ е излишна. Ако тогава държавата бе предприела ход за създаването на междинна архитектура преди „Старшип“ – разчитайки на „Крю Драгън“ и „Фалкън Хеви“, вече щеше да има полети на астронавти до орбитата на Луната. И китайците нямаше да дишат във врата на американците.
Но днес, през 2025 г. да се говори, че основната вина за забавянията в програмата за завръщане на човек на Луната да е на СпейсЕкс, е върховно политическо лицемерие. Космическите ентусиасти го знаем. Илон Мъск го знае – но, разбира се, той никога не може да търпи и да не обижда в социалните мрежи, защото това си е Мъск. Затова не е и най-приятната личност.
