На илюстрацията: спускаемият апарат на Импулс Спейс ще доставя до 3 тона провизии на лунната повърхност. Image credit : Impulse Space
16 октомври 2025 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Американската космическа компания Импулс Спейс започна да конструира иновативен спускаем апарат за извозването на провизии до повърхността на Луната. Спускаемият апарат ще заема важна пазарна ниша в лунните превози и може да се окаже ключов за заселването на естествения ни спътник.
Импулс Спейс не е случайна компания – тя е основана не от кой да е друг, а от Том Мюлер, първият служител на СпейсЕкс през 2002 година! Така Мюлер е вторият човек, свързан с компанията, като се включва в нея веднага след Илон Мъск. През първите години от съществуването на СпейсЕкс експертизата на Мюлер се оказва незаменима при създаването на новото поколение ракетни двигатели в САЩ – „Мерлин“, „Драко“ и „Супер Драко“. От 2016-та той лека-полека започва да се отдръпва от СпейсЕкс – не поради скандал или несъгласие с Илон Мъск, а защото иска повече лично време, за да се занимава с хобитата си като пътувания и състезания. Същата тази година той е преназначен като главен технологичен инженер на СпейсЕкс, което му дава привилегията да съзерцава конструкцията на двигателите, вместо да се занимава подробно с всяка тяхна разработка и всеки дребен детайл. След това през 2019 г. преминава на непълен работен ден в СпейсЕкс като старши съветник. По това време Мюлер сменя тематиката си – не се занимава толкова с преките продукти като двигателите „Мерлин“ и „Раптор“, а започва да работи по бъдещи концепции. Идеята му e да се пенсионира през 2021 година, когато навършва 60-годишна възраст. Започнал е в най-иновативната компания СпейсЕкс през 2002-ра, малко над 40 – какъв по-добър завършек на кариерата му?
Но ако се казваш Том Мюлер, не е толкова лесно да се отдръпнеш, дори и бавно и постепенно. Някои от неговите бивши колеги се свързват с него и покрай идеите за новите му разработки се ражда фирмата Импулс Спейс.
Импулс Спейс не е пряк конкурент на СпейсЕкс. Докато Илон Мъск се занимава с ракети и изстрелвания, Импулс Спейс се захваща с въпроса „какво правим след изстрелването и достигането на орбита?“. Ето защо фокусът на младата фирма е да създава горни степени и довеждащи бусове, които целят улесняването на достъпа до труднодостъпните орбити.
Разбира се, Мюлер пренася със себе си целия си опит от СпейсЕкс за бърза и ефективна работа. Първият продукт на Импулс Спейс е „Мира“ – довеждащ бус, оборудван с иновативен ракетен двигател „Саиф“, работещ с нетоксична горивна комбинация от диазотен оксид и етан, като има специфичен импулс 290 s. Дебютното изстрелване на „Мира“ в орбита е през 2023 г., като мисията постига забележителен успех. Тук е важно да се подчертае, че от появата на „Мира“ на чертеж до изстрелването в орбита минават по-малко от 15 месеца. Така Импулс Спейс демонстрира, че в компанията ще се работи бързо – също както в СпейсЕкс.
Но комерсиализирането на околоземните орбити не са единствената цел на Импулс Спейс. Мюлер е закърмен в онези времена, когато фантастите са мечтаели да летим редовно до Луната и Марс. Нещо, което все още не се е случило. Ето защо Импулс Спейс започна работата по лунен спускаем апарат, който ще заеме важна пазарна ниша.
Също както има леко-, средно- и тежкотоварни ракети, така има и леко-, средно- и тежкотоварни лунни модули. Благодарение на програмата на НАСА „Клипс“ се осигурява финансиране за лекотоварни лунни модули – такива са апаратите „Блу Гоуст“ на Файърфлай Аероспейс, първият от които през март тази година постигна първото американско напълно успешно и меко кацане на Луната след програмата „Аполо“, както и апаратите „Нова-С“ на Интуитив Машинс, два от които кацнаха меко през февруари 2024 г. и март тази година, но се преобърнаха. „Блу Гоуст“ и „Нова-С“ могат да превозват до няколко десетки научни прибори с ограничено тегло.
От друга страна по програмата „Артемис“ НАСА подпомага и две фирми – СпейсЕкс и Блу Ориджин за доставката на тежки провизии и астронавти, посредством тежкотоварните спускаеми апарати „Блу Муун“ и „Старшип“. Те също са много важни за усвояването на Луната – все пак от тяхната успеваемост ще зависи дали и кога ще изпратим отново хора на лунната повърхност.
Но това, което липсва, са среднотоварните спускаеми апарати – тези с капацитет между този на „Блу Гоуст“ и „Старшип“, или с възможността да доставят на лунната повърхност провизии с тегло между 0.5 и 13 тона. Именно в тази ниша се цели Импулс Спейс.
Спускаемият апарат на Импулс Спейс ще бъде довеждан до Луната посредством горна степен, която вече е в етап на активна разработка – „Хелиос“. Изстрелването може да се осъществи с всяка налична среднотоварна или тежкотоварна ракета. Вече след изстрелването „Хелиос“ ще играе ролята на круизен бус, който ще транспортира спускаемия апарат към ниска окололунна орбита в рамките на едноседмичен период. В окололунна орбита спускаемият апарат ще се отдели от „Хелиос“ и ще се спусне самостоятелно на лунната повърхност. Важно уточнение е, че заради високото делта-V, задавано от „Хелиос“, тази архитектура, за разлика от „Старшип“, няма нужда от допълнително презареждане с гориво в космоса.
Очаква се Импулс Спейс да превозва до шест тона провизии на лунната повърхност на година, като годишно това включва две кацания с новия лунен спускаем модул. Съответно, всяко кацане ще доставя по три тона провизии. Началото на превозните услуги се очаква да е през 2028 година.
Импулс Спейс притежава достатъчно сериозна експертиза. Двигателите на лунния модул ще са базирани на тези от вече летящата и успешна платформа „Мира“, с горивна комбинация от диазотен оксид и етан. Този тип двигатели могат да се рестартират в космоса, както и да регулират тягата си, което ги прави идеални за лунни кацания.
За повече информация: Импулс Спейс
