Снимка от подготовката на „Бион-М“ №2 за полет. Фото: Роскосмос
15 август 2025 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. На 20-ти август Русия ще изстреля космическия кораб „Бион-М“ №2, който представлява модифициран вариант на „Восток“ – същият кораб, с който Юрий Гагарин е летял в космоса. На борда на „Бион-М“ №2 ще пътува богат набор от биологични обекти – мишки, гъби, семена на растения, водорасли.
Космическите кораби от серията „Восток“ са разработени в съветското бюро ОКБ-1 под директното ръководство на Сергей Корольов. В периода 1961-1963 г. с такива кораби летят в космоса първите съветски космонавти – Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриян Николаев, Павел Попович, Валери Биковски и Валентина Терешкова. През годините дизайнът на „Восток“ еволюира по следния начин: първо е създаден корабът „Восход“, който позволява провеждането на първата в историята на човечеството космическа разходка – от космонавта Алексей Леонов през 1965 година. Макар че след 1965 г. хора вече не летят в космоса на „Восток“, защото СССР се преориентира към създаването на нови кораби „Союз“, старият дизайн не е пенсиониран и следва създаването на „Зенит“. „Зенит“ е роботизиран разузнавателен кораб, който позволява изпращането в космоса на автоматизирана система с фотоапарат и филм. След кацането на кораба филмът се е проявявал и съветските военни са имали възможността да разглеждат снимки с висока резолюция на територията на неприятеля. Технологията е била примитивна, но такава е била реалността в епохата преди цифровите фотоапарати. От „Зенит“ водят произхода си биологичните кораби „Фотон“ и „Бион“, позволяващи провеждането на научни експерименти с живи организми. Ето как корабите от серията „Восток“ са най-дълго използваните в човешката история.
Сравнение между кораба на Гагарин – „Восток“ (горе) и „Бион-М“ (долу)
Да се върнем на предстоящата мисия. Както номерът показва, „Бион-М“ №2 ще е вторият полет на „Бион-М“, най-новата модификация на „Бион“. Първият „Бион-М“ е изстрелян през 2013 година. В хода на мисията голяма част от научната апаратура отказва и след завръщането на кораба става ясно, че са загинали всички монголски джербили, повече от половината мишки (предвидената смъртност не е трябвало да надвишава 5%), както и всички риби от вида Oreochromis mosambicus. Но тъй като останалите мишки се оказват достатъчни за изпълняването на научната програма, а освен това оцеляват всички гекони, охлюви и микроорганизми, мисията е окачествена като успешна. Предстои да видим колко ще е успешна и „Бион-М“ №2.
Първоначално се предвиждаше „Бион-М“ №2 да бъде изстрелян в околоземна орбита с апогей между 800 и 1000 километра – по-висока орбита от тази на МКС, за да може Русия да трупа опит за бъдещите си пилотирани мисии до Луната. Само че по времето, когато Дмитрий Рогозин оглавяваше Роскосмос, бе взето решение, че за банкрутиралата поради войната руска икономика Луната е неизпълнима цел и вместо това задачата на Роскосмос ще включва строежа на нова станция „Рос“ в полярна орбита. Ето защо профилът на траекторията на „Бион-М“ №2 бе изменен и сега корабът ще бъде вмъкнат в ниска полярна орбита на височина 300-370 километра над Земята. Но независимо дали мисията „Бион-М“ №2 е високоорбитална или полярна, и в двата случая Русия изостава от САЩ – през есента на 2024 г. пилотиран кораб „Крю Драгън“ (мисия „Поларис Доун“) летя на височина 1 400 километра над Земята, поставяйки рекорд за най-високата околоземна орбита, посетена от човек. А през пролетта на тази година друг пилотиран кораб „Крю Драгън“ (мисия „Фрам2“) летя в полярна орбита. Така че това, което Роскосмос може да постигне с биологичен кораб с животни, вече е постигано с американски пилотирани кораби – с астронавти на борда. Историята се повтаря, както е било през 60-те: съветските специалисти са изпращали около Луната мисии „Зонд“ с биологични обекти, докато американците са пращали хора.
Сайтът Московски комсомолец ни информира, че на борда на „Бион-М“ №2 ще пътуват 75 мишки, над хиляда плодови мушици и семена на растения, много от които са включени в Червената книга на Русия. Сред тях присъстват лале на Шренк, теснолистен божур, загърличе и ориенталски мак. Освен това „Бион-М“ №2 ще извози чушки, домати, пшеница, листни култури и арабидопсис. Московски комсомолец твърди, че в космоса за пръв път ще полетят семена на ябълки, но това не е вярно – ябълкови семена са качвани и преди на МКС с американски кораб „Драгън“.
„Бион-М“ №2 помещава иновативен биореактор с микроорганизми, който трябва да демонстрира способността си да разгражда салфетки, кърпи и други битови отпадъци. Апаратурата „Биоконт-БМ2“ пък има за задача да изучава влиянието на безтегловността върху биологични обекти. Сред тях присъства харовото водорасло Nitella и зеленото водорасло Desmidium.
Предвиден е и детски експеримент – руски ученици са поставили мравуняк с живи мравки в прозрачен съд от плексиглас. Също така е качен съвместен опит между Беларус и Русия за изпращането на доматени семена в космоса, озаглавен „В космоса с нашия домат“.
Предстартовата подготовка кипи усилено. Мишките все още не са качени на кораба – това ще се случи два-три дни преди полета. След като мисията приключи и „Бион-М“ №2 се завърне на Земята, контейнерите с отработените експерименти ще бъдат изпратени към отговорните за тях институции.
Само не разбрах за бакрутиралата руска икономика. Кога се е случило.