10 март 2025 г. 00:15 ч.
Светослав Александров. Във връзка с непредсказуемото поведение на американските републикански власти, през последните дни в Европа се лансира все повече идеята за замяна на услугата за нискоорбитален спътников интернет на СпейсЕкс „Старлинк“ с такава, предоставяна от френско-британската групировка „УанУеб“. Напомням, че понастоящем „Старлинк“ е гръбнакът на украинската армия и войниците разчитат на групировката. Но дали тя може да бъде заменена?
Илон Мъск и СпейсЕкс непрекъснато отричат, че се предвижда „Старлинк“ да бъде изключен за Украйна. „За да бъда напълно ясен, независимо доколко не се съгласявам с политиките на Украйна, никога няма да изключим терминалите на Старлинк“, написа днес Мъск в X. „Просто подчертавам, че без Старлинк фронтовата линия на Украйна ще се срине, тъй като руснаците ще заглушат всички останали комуникации. Никога не бихме направили нещо подобно и никога не бихме използвали Старлинк като разменна монета“.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио потвърди същото по време на спор с полския външен министър Радослав Шикорски: „Никой не отправя заплахи, че ще отрежем украинците от Старлинк. Кажи само „благодаря“, защото без Старлинк украинците отдавна щяха да загубят тази война и руснаците щяха да са на границата на Полша“.
Острите реплики между политиците на САЩ и тези на Европа обаче принуждават европейските власти да разгледат алтернативи – просто защото Доналд Тръмп е непредсказуем и никой не вярва, че американците няма да се посвенят да използват сделките със „Старлинк“ на принципа на моркова и тоягата.
Аз си имам мнение по въпроса, но това няма значение. В тази статия искам да ви представя единствено сухите факти, за да видим дали наистина „УанУеб“ може да замени „Старлинк“.
Понастоящем в света има две завършени групировки за нискоорбитален спътников интернет – американската „Старлинк“ и френско-британската „УанУеб“. Под „завършени“ разбираме, че те разполагат с минималния брой сателити, за да предоставят услуга в глобален мащаб. Освен „Старлинк“ и „УанУеб“, китайците са в етап на изграждане на свои групировки, което означава, че партидите спътници вече се извеждат. Отделно, Амазон и Роскосмос имат свои планове за групировки, респективно „Кайпер“ и „Сфера“, но от тях са изстреляни единствено прототипи – т.е. единични спътници и още не се е стигнало до масовото извеждане на партиди.
Под „нискоорбитален спътников интернет“ на „УанУеб“ и „Старлинк“ разбираме, че спътниците са позиционирани в ниска околоземна орбита – т.е. на разстояние от Земята не по-голямо от 2000 километра. По този начин услугите на двата оператора се различават от класическия спътников интернет, който разчита на спътници в геостационарна орбита (напр. „Виасат“) или на спътници в средна околоземна орбита (напр. „O3b“). Ниската околоземна орбита дава голямо предимство – спътниците са близо до Земята, сигналът пътува за кратко време (няма лаг). Но докато геостационарните оператори могат да предоставят услуга дори само с един спътник, който виси над определена точка на земната повърхност, околоземните спътници непрекъснато кръжат около Земята, съответо трябва да има огромен брой от тях, за да може услугата да е надеждна. Говорим за групировки от стотици или хиляди спътници.
Към момента на писането на тази статия, СпейсЕкс разполага с 7 086 спътника „Старлинк“ в ниска околоземна орбита. Групировката на „УанУеб“ се състои от 648 спътника – в пъти по-малко от тази на Илон Мъск, макар и сама по себе си да е внушителна.
Макар че и двата типа спътници работят в ниска околоземна орбита, „Старлинк“ са на височина 550 километра. Тези на „УанУеб“ са много по-нависоко – на 1 200 километра. Това означава, че спътниковият сигнал на „УанУеб“ е по-слаб, съответно наземният приемник е по-голям, по-мощен и по-скъп. Разликата в скоростта на пренос на данни е съществена – при „Старлинк“ постижимата скорост е 23.7 Tbps, докато при „УанУеб“ тя е 1.56 Tbps.
Но най-сериозният недостатък на „УанУеб“ е, че групировката все още не разполага с междуспътникова система за комуникация. „Старлинк“ притежава такава система – оптична, като всеки спътник има по 3 лазера. Наличието на подобна система гарантира, че „Старлинк“ може да работи и там, където няма наземни станции. Обратното, докато такива наземни станции не бъдат изградени за „УанУеб“, мрежата, въпреки рекламираното глобално покритие, има „мъртви зони“.
Да, недостатъците на „УанУеб“ могат да бъдат подобрени с повече наземни станции. Но какво общо има това с войната? Всичко! Наземните станции са обект на атаки. Обратното, „Старлинк“ е незаменим на фронта именно защото голяма част от инфраструктурата се намира в космоса и няма как да бъде атакувана лесно.
Планира ли „УанУеб“ да има спътници от второ поколение с междуспътникова лазерна комуникация? Да. Но договорът, който сключи Ютелсат с Ербъс за строежа на тези спътници, бе обявен през декември 2024 година. Производството ще започне през 2026 година – и още не е взето решение с какви ракети ще се извеждат сателитите. Което ни води до следващата точка.
Основната причина, поради които „Старлинк“ разполага с хиляди спътници в орбита, се дължи на факта, че СпейсЕкс притежава ракети за многократна употреба „Фалкън 9“, позволяващи полет по веднъж на всеки два дни. „УанУеб“ не разполага с никакви собствени ракети – и подробността, която никой не иска да спомене тези дни е, че голяма част от партидите спътници бяха изведени посредством ракети на Русия „Союз“. Това рязко спря през 2022 година, когато тогавашният шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин дръпна шалтера – той буквално каза, че не смята да извежда в космоса спътници „УанУеб“, защото могат да намерят военно приложение в Украйна. Оставайки без превоз, ръководството на „УанУеб“ сключи договори с Индия за извеждането на спътниците посредством индийски ракети, както и с (изненада!) СпейсЕкс. Точно така – част на спътниците „УанУеб“ са изстреляни с ракети на Илон Мъск.
Няма никакъв спор, че Европа изостава сериозно от САЩ в сферата на ракетостроенето. Положението е по-добро през 2025 г. в сравнение с 2024 г. и най-вече 2023 г., защото най-накрая новата ракета „Ариана 6“ лети, а лекотоварната „Вега-С“ бе отново въведена успешно в експлоатация след серия от провали. „Ариана 6“ обаче е невъзвръщаема – и ако се вземе решение новите партиди спътници „УанУеб“ да се изстрелват с нея, то това предполага сериозно увеличаване на производствените мощности в Европа. Същата Европа, която през последните десетилетия се обвърза с Русия в редица космически проекти, подобно на енергетиката – и когато властите в САЩ критикуват европейците за тази зависимост, дори и тези власти да са републикански, те са напълно прави. Но хубавото е, че след 2022 г., поне в сферата на космонавтиката, почти всички европейско-руски проекти бяха прекратени.
Така че, да – Европа непременно трябва да залегне на собственото си производство – ракети, спътници, космически кораби. И европейската бюрокрация трябва да се стегне в ръце – не може, например, да чакаш до края на годината, за да събереш експерти да решат дали да построиш нов космически кораб. Евентуално. Може би. Защото в съвременната политика решенията се взимат от днес за утре. И ако утре Тръмп реши, че отсега нататък в Украйна няма да има никакъв „Старлинк“, Европа няма много възможности какво да направи. Както сами видяхте в тази статия, способностите на „УанУеб“ в сравнение със „Старлинк“ са съвсем скромни.
