Илюстрация на извънслънчева планета с ексцентрична орбита. Photo credit : NASA/JPL-Caltech
12 февруари 2025 г. 21:50 ч.
Светослав Александров. Изследователски екип, сред който присъства и български учен, откри интригуваща извънслънчева планета със силно издължена орбита. Планетата се намира едва на 19.7 светлинни години от Земята, т.е. съвсем близко за космическите мащаби, като само част от нейната орбита минава през т.нар. „обитаема зона“, регионът около звездата, позволяващ съществуването на течна вода.
Научната статия с откритието от водещ автор Н. Нари и колектив бе публикувана в списанието Astronomy & Astrophysics. Сред колектива присъства българският изследовател Атанас Стефанов. Планетата е намерена посредством спектрографите ESPRESSO и HARPS към телескопите на Европейската южна обсерватория в Чили. Чрез тези спектрографи могат да се откриват извънслънчеви планети на базата на метода на радиалната скорост – най-общо казано, приборите измерват клатушкането на звездата около центъра на масата, която звездата споделя със своята планета.
Новооткритата планета, известна като HD 20794d, е установена само индиректно посредством този метод. Изследователите не са могли да я заснемат, нито са наблюдавали неин пасаж пред звездата ѝ. Въпросната звезда HD 20794 е от типа жълто джудже, т.е. сходна със Слънцето, с малко по-малка маса и по-малко ярка.
Най-забележителното за планетата, която има маса поне 6.6 пъти по-голяма от тази на Земята, е нейната орбита. Още Йохан Кеплер е знаел, че няма планети с идеална кръгова орбита, но орбитите на планетите в Слънчевата система са близки до кръгова. Математическият параметър, чрез който се определя издължеността на орбитата, носи названието ексцентрицитет, като стойностите са от 0 (за перфектен кръг) до 1 (за хипербола). Ексцентрицитетът на орбитата на нашата Земя е 0.017, на Марс е 0.055, докато Меркурий има по-издължена орбита – ексцентрицитетът му е 0.256.
В сравнение с тях HD 20794d притежава ексцентрицитет от 0.4. Една местна година на тази планета трае 647 земни дни – но в най-близката точка до звездата си тя е на разстояние, сходно с това между Венера и Слънцето, а в най-отдалечената точка тя е на разстояние, сходно с това между Марс и Слънцето. Това означава, че HD 20794d периодично излиза от обитаемата си зона и температурите стават или прекалено горещи за съществуването на вода в течно агрегатно състояние, или твърде студени.
Макар че пасажи на планетата не са наблюдавани и все още е рано да се говори за характеризация на нейната атмосфера, може да си представим, че климатът ѝ би бил изключително странен. Зимите вероятно са сурови и тежки – всички водни басейни, ако има такива, биха се сковали от лед. Идва пролетта, ледовете се топят, климатът е сравнително мек. Следва ужасяващ летен пек, при който водата в океаните би се изпарила. Може ли в такъв случай животът изобщо да оцелее?
Но това са само предположения – тук е коректно да се подчертае, че ние нищо не знаем за самите условия на тази планета. Възможно е даже тя да не е скалиста – масата ѝ е 6.6 пъти по-голяма от земната, т.е. много е вероятно да става въпрос за газов гигант.
При всички положения това е поредното откритие, което ни показва колко разнообразна и странна е нашата Вселена.
