Скафандрите на Колинс няма да станат реалност. Photo credit : Collins Aerospace
26 юни 2024 г. 18:50 ч.
Светослав Александров. За пореден път фирма, която в далечното на космическата надпревара е била водеща в космонавтика, не може да изпълни държавна поръчка! Колинс Аероспейс прекрати договора, който бе сключила с НАСА за създаването на нови скафандри!
Напомням на читателите, че през 2022 г. НАСА оповести, че се доверява на две компании, които трябва да създадат нови скафандри за работа на МКС и на Луната. Двете компании са Аксиом и Колинс. Аксиом е млада фирма, основана през 2016 г., докато Колинс е проектирала космическите скафандри на програмата „Аполо“ (тогава под името Хамилтън Стандартд, фирма, която след сливания се превръща в Хамилтън Съндстранд, после в Ю Ти Си Аероспейс и накрая в Колинс). Подобно на състезанието между Боинг и СпейсЕкс, при което някога Боинг бе фаворит за създаването на пилотиран космически кораб, в този случай опитната Колинс бе фаворит за създаването на скафандри, а не младата Аксиом.
И историята се повтаря отново – за пореден път старата фирма, която се хвали, че някога е участвала в изпращането на човек на Луната, днес не може да се справи! За пореден път млада гъвкава компания я изпреварва – по последна информация от вчера, Аксиом е изпълнила всичките поставени от НАСА задачи.
Как така старите фирми вече не го могат?
Никога, никога не се доверявайте на компания, която не желае да инвестира в създаването на продукта си!
След като НАСА даде ход на комерсиализацията на космонавтиката, т.е. реши да не участва пряко в създаването на космическите апарати, а да делегира тази задача на частни компании, агенцията сега учи по трудния начин никога да не се доверява на тези компании, които подхождат с намерението да усвояват едни пари, но не желаят да инвестират в продукта си.
В миналото космическите апарати се създаваха на договори на принципа „Разходи Плюс“ – т.е. фирмите получаваха поръчки от НАСА, като агенцията пряко ръководеше работния процес и същевременно тя отговаряше за всички забавяния и финансови загуби. С други думи, загубите се покриваха с държавни пари, а не за сметка на фирмата. Днес обаче се налага друга политика – НАСА сключва договори на принципа „Фиксирана сума“. Т.е. дава се строго определен паричен грант и в рамките на тази сума фирмата трябва да се справя сама. Това значи, да покрива и загубите си.
И иронично, старите корпорации като Боинг и Колинс, се оказаха неспособни да създават продукт! Схемата е една и съща: те усвояват парите, които обаче са малко, не желаят да вложат собствени средства, осигуряват възможно най-минималните ресурси, за да могат нещата да се движат някак си, и чакат накрая да има добър резултат. Да, ама не. Корабът „Старлайнър“, който сега е прикачен към МКС, е типичен пример за недостатъците на тази порочна политика. Боинг никога не осигури нужните ресурси, за да може програмата да успее. И като резултат вече шеста година никой не може да оправи течовете от горивната система на „Старлайнър“.
НюСпейс фирмите могат да са на ръба на фалита, но успяват
Защо младите космически компании успяват? Защо през февруари американската фирма Интуитив Машинс кацна благополучно на Луната? Защо през 2020 г. СпейсЕкс, а не Боинг, първа извози астронавти до МКС? Защо сега Аксиом може да направи скафандри, дори и Колинс да не може?
Колинс е декларирала печалби през 2023 г. от $4 милиарда. Изумително! Но продукт няма! Фирмата просто е усвоила държавната поръчка, но се е оттеглила. И като се е оттеглила, какво от това? Последствия няма, шефовете се возят на яхти, служителите си получават заплати. Ако нещата се оакат сериозно, ще се консолидират с някой друг гигант. Обратно – НюСпейс фирмите, които са на ръба на фалита (нито Интуитив Машис, нито Аксиом са достатъчно богати, за да могат да се отпуснат), се принуждават да работят здраво. Те знаят, че трябва да създадат добър продукт, за да оцелеят в бъдеще. Знаят, че договорите за фиксирана сума са единственият им доход. Нямат лобита в Конгреса, военните и НАСА не са ги спонсорирали на принципа „Разходи Плюс“. Знаят, че ако не се справят, ще загубят и ограниченото си финансиране и ще изчезнат.
И каква изненада: днес такива млади компании могат да кацнат на Луната, докато някогашните великани от програмата „Аполо“ – не.
Все така ще е занапред.
Дълги години подобни компании, заради монополното си положение явно разчитаха и страдаха от мисленето, че за тях не важи „Железния триъгълник“/тройно ограничение или троен императив/ – не им се налага да се конкурират по производителност /обхват/, бързина /време, съгласуван график/ или цена.
`
Шефовете им не успяха да проумеят, че не могат да бъдат направени корекции на един от трите атрибута, без това да се засегне сериозно поне един от останалите…