Бивш астронавт на НАСА и настоящ служител на СпейсЕкс обяснява защо фирмата на Илон Мъск успява

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

19 юни 2024 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. Тази нощ в 03:40 ч. бе изстреляна поредната ракета „Фалкън 9“ с 20 спътника „Старлинк“, като това беше 61-вият орбитален полет на СпейсЕкс за 2024 година. Фирмата на Мъск отдавна е задминала цели държави като Китай и Русия, но защо това е така? Какъв е ключът на успеха на СпейсЕкс? Гарет Райсмън, бивш астронавт на НАСА с две мисии зад гърба си на борда космическа совалка, е решил да напусне агенцията и вече седма година работи за Илон Мъск.

На 3-ти април Райсмън публикува подробен материал в WSB, в който разкрива причините СпейсЕкс да е водещ лидер в световен мащаб.

Бившият астронавт започва своя разказ с донейде апокрифна история, която се говори, че се е случила съвсем скоро след като в началото на 60-те години американският президент Кенеди изнесъл именитата реч: „Избираме да отидем на Луната до края на това десетилетие и да свършим и други неща, не защото те са лесни, а защото са трудни“. Кенеди после отишъл на посещение в НАСА и на входа се сблъскал с чистач, който търкал пода с четка. Тогавашният президент го попитал каква му е работата, на което мъжът отвърнал: „Господин президент, помагам им да изпратят човек на Луната“.

СпейсЕкс, подобно на старата НАСА от 60-те години, има ясна и убедителна цел – да превърне човечеството в междупланетен вид. Тази цел се просмуква в цялата организация на фирмата, от най-ниските до най-високите звена. В управленските центрове на СпейсЕкс има картини на тераформирания Марс. Работниците се разхождат с тениски, на които пише Occupy Mars. Ако попитате келнера, който работи към кафенето на фирмата, каква точно му е работата, вероятно ще ви отговори, че „превръща човечеството в междупланетен вид“.

Най-голямата разлика между НАСА и СпейсЕкс, пояснява Райсмън, е скоростта, за която се взимат решения. Бившият астронавт е забелязал, че докато е работил в НАСА, са изминавали години, докато се вземе решение, а същото се взема в СпейсЕкс за няколко дни. СпейсЕкс работи в режим на спешност, който е мотивиран от смелата задача човечеството да се разпростре из Слънчевата система, така че най-добрият ход е просто да се вземе дадено решение и да се следва пъргаво. НАСА в миналото е работила по сходен начин, когато се е състезавала със СССР за изпращането на човек на Луната. Но да се вземе бързо решение може да означава взимането на лошо решение, което би било катастрофално за всеки голям инженерен проект. СпейсЕкс е в състояние да преодолява лошите решения, защото фирмата днес разполага с качество, което отсъства в НАСА – гъвкавост.

СпейсЕкс може много бързо да коригира погрешно решение и да предприеме нов подход. Това се дължи до голяма степен на вертикалната интеграция. Голяма част от компонентите на ракетите и корабите на СпейсЕкс се произвеждат на място. Съответно, ако трябва да се промени нещо, това може да стане веднага. НАСА и традиционните аерокосмически корпорации, които имат връзки с множество доставчици и поддоставчици, трудно се адаптират към такъв подход на работа.

Бившият астронавт дава конкретен пример за гъвкавостта на СпейсЕкс – постигането на възвръщаемостта на първата степен на „Фалкън 9“. Това за времето си беше огромен инженерен проблем. Първият път, когато СпейсЕкс се опита да го направи, завърши с експлозия, или както се нарича на жаргонен език в компанията, „неочаквано бързо разглобяване“. Но СпейсЕкс разбра какъв е проблемът, оправи го набързо и пак изстреля. Последва нова масивна експлозия. Само че сега фирмата знаеше кое е второто най-слабо звено и то също бе оправено. На седмия път бе постигнат успех!

Към днешна дата СпейсЕкс има над 300 успешни кацания (когато Райсмън пише статията преди повече от два месеца, посочва числото 260).

Преди известно време, когато телевизионната програма 60 минути интервюирала Гарет Райсмън защо е решил да напусне НАСА и да започне да работи в СпейсЕкс, бившият астронавт отговорил: „Ако бяхте инженер и имахте шанса да се присъедините към Хауърд Хюз в зората на новата епоха на авиацията, бихте ли отказали?“. Но в момента в който Райзмън изказал това изречение, някогашният астронавт разбрал, че е допуснал фатална грешка. Бъдещето не се оказало благосклонно към Хюз. Затова, когато се возил в една кола с Илон Мъск, той решил да му се обясни какво е имал предвид. Обърнал се настрани и казал: „Ей шефе, помниш ли оня път, когато те сравних с Хауърд Хюз? Искам само да знаеш, че имах предвид младия, елегантен, свалящия известни мацки Хюз, а не стария, изкуфелия, пикаещия в гърне Хюз“.

Илон Мъск продължил да гледа напред към пътя, докато колата се движи, и мълчал известно време, чак докато мълчанието станало непоносимо.

Най-накрая предприемачът отвърнал: „Не мисля, че това е адекватно сравнение“. „Но защо?“, попитал Райсмън. Мъск обяснил, че нито един от проектите на Хюз не е променил радикално начина, по който живеем днес. Неговият Ейч Уан Рейсър е поставил рекорд за скорост, но не е бил масово произвеждан. Елегантната Гъска също била единична бройка. Днес не превозваме стоки през Атлантическия океан с гигантски дървени самолети.

В този момент бившият астронавт най-сетне разбрал кой е Мъск. Предприемачът е мотивиран от нуждата да преначертае курса на човешката история и всичко по-малко от това е неуспех. Тази фиксация сигурно представлява ужасно бреме, но въпреки това е първоизточникът на изключителната решителност и енергия при Мъск.