Първата снимка, заснета от повърхността на Луната от „Чанг’e 6“. Photo credit : CNSA/CLEP
2 юни 2024 г. 08:40 ч.
Светослав Александров. Историческата мисия на Китай „Чанг’e 6“, която първа в историята на човечеството ще вземе проби от обратната страна на Луната и ще ги достави на Земята, извърши успешно меко прилуняване тази нощ в 01:23 ч. българско време! Това е третото меко кацане на Луната за 2024 година, след като през януари и февруари Япония и САЩ отбелязаха благополучни прилунявания.
Ако броим и кацането на Индия през август 2023 г., това е четвъртата мисия, работила на повърхността на Луната през последните десет месеца!
Всички признаци са налице – човечеството се завръща на Луната. 2024-та е първата година след далечната 1972 г., през която станахме свидетели на три меки прилунявания. Тогава, през 1972-ра, на повърхността на естествения ни спътник работиха съветската мисия “Луна 20” и американските “Аполо 16” и “Аполо 17”. Днес обаче има много по-голямо разнообразие от държави, а и от комерсиални фирми. Кацането през януари от мисия „Слим“ бе първото за Япония. Кацането през февруари от американския апарат „Одисей“ бе първото, постигнато от частна компания.
Но да се върнем на „Чанг’e 6“. За разлика от предишните три спускаеми мисии от лунната програма на Китай, чиито инструменти бяха разработени от местни институции, с днешната мисия китайците за пръв път доставиха апаратура и на други държави. Ето кои чуждестранни прибори пристигнаха днес на повърхността на Луната:
–Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата.
–Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година.
–Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност.
Днешното кацане на „Чанг’e 6“ е само началото на тези партньорства. Голямата цел на Китай е в началото на 30-те години да построи Международна изследователска станция на Луната.
През следващите часове и дни „Чанг’e 6“ ще събира проби от лунния грунд, както от повърхностните слоеве, така от вътрешността. Според съобщения в китайските медии пробивната машина вече е достигнала до 0.7 метра дълбочина.
Китайската мисия извърши прилуняване в района Южен полюс-Ейткън. Очаква се взетите от тази местност проби да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те винаги бяха събирани от видимата страна.
“Чанг’e 6” понастоящем колекционирани пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай, е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята.
А вие не пропускайте да изгледате този запис от бордовите камери по време на кацането на „Чанг’e 6“ тази нощ:
