Делят ни броени часове до третото кацане на Луната за 2024 г.

Илюстрация на „Чанг’e 6“ на Луната. Image credit : CNSA

1 юни 2024 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. През януари и февруари космически апарати на Япония и САЩ кацнаха успешно на Луната. Идната нощ, на 2-ри юни, в 03:00 ч. българско време, ще бъде направен третият опит за прилуняване през календарната година – от Китай. Ако той завърши с успех, 2024-та ще е първата година след 1972 г. с три меки лунни кацания!

Тогава, през 1972 г., на повърхността на естествения ни спътник работиха съветската мисия „Луна 20“ и американските „Аполо 16“ и „Аполо 17“.

Снимка от първото кацане за 2024 г. – на японската мисия „Слим“.

Но всичките гореспоменати три експедиции отпреди половин век взеха проби и ги доставиха на Земята за по-нататъшно изследване в земни лаборатории, през 2024-та година само китайската „Чанг’e 6“ се очертава да е двупосочна. Японската „Слим“ и американската „Одисей“ изпълниха единствено опити на място и заснеха снимки от лунната повърхност.

Снимка от първото кацане за 2024 г. – на японската мисия „Слим“.

Ще бъде ли успешно кацането на „Чанг’e 6“ на Луната идната нощ? Шансовете са на страната на Китай – от 2013 г. досега страната е изпълнила три меки прилунявания, при това перфектно. Макар че кацанията на САЩ и Япония през тази година бяха успешни, имаше отклонения – „Слим“ се преобърна, докато „Одисей“ счупи краче и се наклони на 30 градуса (но остана изправен, без да се преобърне). Китай има нужда от ново перфектно кацане – все пак трябва да сработят механизмите за събиране на проби, както и отлитащата ракета.

Напомням на читателите, че изстреляната на 3-ти май мисия “Чанг’e 6” ще се прилуни в района на басейна Южен полюс-Ейткън, разположен на обратната страна на Луната. Очаква се пробите, които бъдат събрани, да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби “Аполо” и съветските автоматични междупланетни станции “Луна” успешно доставиха множество скали и грунд, но те бяха събрани от видимата страна. За да могат китайските инженери и учени да комуникират и да управляват мисия “Чанг’e 6”, през месец март в издължена окололунна орбита бе изпратен комуникационният спътник “Чьечиао-2”.

“Чанг’e 6” ще трябва да събере пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата “Аполо”. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята.

След като настоящата мисия “Чанг’e 6” приключи, следващата роботизирана мисия “Чанг’e 7” ще бъде изстреляна през 2026 г. към Южния полюс. През 2028 г. ще бъде проведена и роботизираната мисия “Чанг’e 8”, която ще е предшественик към строежа на лунна база. Строежът на базата ще започне след 2030 г., като между провеждането на “Чанг’e 8” и 2030-та година китайски астронавт ще трябва да стъпи на лунната повърхност.