Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : CCTV
3 май 2024 г. 13:00 ч.
Светослав Александров. Първата в историята мисия, целяща да вземе проби от обратната страна на Луната и да ги достави на Земята, започна днес! Китайската тежкотоварна ракета „Лонг Марч-5“ излетя благополучно в 12:27 ч. българско време от космодрума Уънчан, за да изпрати на път към естествения ни спътник осемтонния роботизиран кораб „Чанг’e 6“ (китайските журналисти го изговарят като „Чàнга“).
Полетът бе осъществен в срок въпреки че времето на Уънчан бе лошо. Мисията, която ще продължи 53 дни, считано от днешното изстрелване до връщането на Земята, притежава изключително сложен полетен профил. Китай разполагаше само с два дни да изстреля „Чанг’e 6“, днес или утре, като във всеки един от дните дължината на стартовия прозорец бе едва 50 минути. Така че благополучното начало на мисията със сигурност е накарало ръководството да си отдъхне.
Кадър от борда на „Чанг’e 6“ в момента в който мисията достигна космическото пространство. Photo credit : CCTV
За разлика от предходните начинания на Китай, които бяха национални и с минимално чуждестранно участие, „Чанг’e 6“ маркира момента, в който лунната космонавтика на страната започва да става международна.
Като вторичен полезен товар на борда на ракетата полетя първата мисия на Луната от Пакистан. Микроспътниковата мисия се нарича „Айкюб-Кю“ (ICUBE-Q), тежи 7 килограма и притежава две камери, способни да снимат лунната повърхност. Тя също така ще търси следи от воден лед на Луната.
Отделно на борда на „Чанг’e 6“ пътуват няколко инструмента, осигурени от държави в Европа.
–Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата.
–Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия “ИнСайт” през 2018 година.
–Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност.
Стига „Чанг’e 6“ да кацне успешно на Луната, това ще е третото меко прилуняване за 2024 година, след като по-рано Япония и САЩ постигнаха меки кацания съответно през януари и февруари. Всички признаци са налице, че човечеството се завръща на Луната и активността на лунните дейности вече започва да съперничи на тази от лунната надпревара през 60-те и 70-те години на миналия век. Последната година, когато имаше три лунни кацания, бе 1972 – тогава човечеството стана свидетел на съветската мисия „Луна 20“ и на американските „Аполо 16“ и „Аполо 17“.
„Чанг’e 6“ ще се прилуни в района на басейна Южен полюс-Ейткън, разположен на обратната страна на Луната. Очаква се пробите, които бъдат събрани, да дадат отговор на наболелия научен въпрос защо обратната страна е толкова различна от видимата, със съвсем малко петна от тъмна лава и наподобяваща по-скоро Меркурий или юпитерианската луна Калисто. Никога досега мисия не е доставяла на Земята проби от лунната обратна страна. През 60-те и 70-те години американските кораби „Аполо“ и съветските автоматични междупланетни станции „Луна“ успешно доставиха множество скали и грунд, но те бяха събрани от видимата страна. За да могат китайските инженери и учени да комуникират и да управляват мисия „Чанг’e 6“, през месец март в издължена окололунна орбита бе изпратен комуникационният спътник „Чьечиао-2“.
„Чанг’e 6“ ще трябва да събере пробите в автоматичен режим, след което те ще бъдат натоварени на възвръщаема степен и изстреляни към окололунна орбита. Там възвръщаемата степен ще се скачи с орбитален отсек – процедура, която преди да бъде направена от Китай е била осъществявана единствено от САЩ в рамките на програмата „Аполо“. Съветските възвръщаеми мисии са работили на друг принцип – спускаемата капсула е била изстрелвана от лунната повърхност на директен курс към Земята.
След като настоящата мисия „Чанг’e 6“ приключи, следващата роботизирана мисия „Чанг’e 7“ ще бъде изстреляна през 2026 г. към Южния полюс. През 2028 г. ще бъде проведена и роботизираната мисия „Чанг’e 8“, която ще е предшественик към строежа на лунна база. Строежът на базата ще започне след 2030 г., като между провеждането на „Чанг’e 8“ и 2030-та година китайски астронавт ще трябва да стъпи на лунната повърхност.
