На снимката: „Чанг’e 6“ е в готовност за изстрелване към Луната! Photo credit : CNSA
27 април 2024 г. 11:45 ч.
Светослав Александров. След като през януари и февруари Япония и САЩ постигнаха меки кацания на лунната повърхност, сега е ред на Китай. Ракета „Лонг Марч-5“ бе изкарана днес на стартовата площадка на космодрума Уънчан, за да може в началото на май да изпрати на двупосочен полет към Луната мисията „Чанг’e 6“. И ако преди китайските лунни мисии бяха почти изцяло национални, то тази се осъществява с международни партньори – Франция, Италия и Швеция.
Официално китайските медии твърдят, че изстрелването ще е „в началото на май“, без да конкретизират точен ден. Според неофициалните сведения „Чанг’e 6“ най-вероятно ще излети на 3-ти май в 11:00 ч. българско време.
Задачата на мисията е да кацне откъм обратната страна на Луната, да вземе проби и да ги достави на Земята. Макар че американските пилотирани експедиции „Аполо“ и съветските роботизирани „Луна“ са доставяли успешно лунни проби на Земята, всички те са били събирани откъм видимата страна. Така че предстоящото взимане на проби от обратната страна на Луната представлява епохално събитие в космонавтиката! За да могат китайските ръководители да комуникират с „Чанг’e 6“, през месец март в окололунна орбита бе изпратен ретранслаторен спътник „Чьечиао-2“.
Когато през 60-те и 70-те години мисии на СССР и САЩ кацат на Луната и събират проби, подходите на двете държави за изпълнението на задачата са били различни.
Съветските лунни мисии са се отличавали от американските по един съществен показател. Всеки спускаем апарат от възвръщаемите сонди на серията “Луна” се е състоял от долна степен за прилуняване, горна степен за отлитане от лунната повърхност и възвръщаема капсула с контейнер за помещаване на пробите. След тяхното събиране отлитащата степен е изпращала възвръщаемата капсула на пряк курс обратно към Земята.
Американските кораби “Аполо” са работили на друг принцип. След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин първи кацнали на Луната и приключили мисията си, те не са се отправили директно към Земята след връщането им в модула “Ийгъл”. Вместо това горната му степен е излетяла от лунната повърхност и бързо се е ускорила до скорост 2 000 м/сек. След това минали няколко дълги часа, преди тази степен да се срещне с командния модул в орбита и да се скачи с него. Това е бил най-опасният момент от цялата експедиция. Скачването в окололунна орбита се е осъществило далече от Земята, с минимален контрол от наземното ръководство и не е имало никаква гаранция, че ще проработи. Слава Богу всичко минало наред, а Армстронг и Олдрин се прибрали успешно. През следващите четири години пет други експедиции последвали стъпките на двамата астронавти.
Китайската мисия „Чанг’e 5“, която взе проби от видимата страна на Луната и ги достави на Земята през 2020 година, както и предстоящата „Чанг’e 6“, копират американския, а не съветския подход. След като спускаемият апарат събере пробите, той ще излети от повърхността на Луната, но не на пряк път към планетата ни, а ще се скачи с орбитален отсек. Именно орбиталният отсек ще прихване пробите и ще поеме по обратното пътешествие.
На борда на „Чанг’e 6“ ще има следните научни прибори от международни партньори:
–Франция е предоставила прибора DORN (Detection of Outgassing Radon), който ще изучава преноса на лунния прах и други летливи вещества от лунния реголит към лунната екзосфера. Това включва изучаването и на кръговрата на водата.
–Италия е предоставила прибора INRRI – това е пасивен лазерен ретрорефлектор. Подобен ретрорефлектор, отново италиански, кацна на Марс посредством американската спускаема мисия „ИнСайт“ през 2018 година.
–Швеция е предоставила прибора NILS (Negative Ions on Lunar Surface), който може да измерва и открива отрицателно заредени йони на лунната повърхност.
Освен с държави от Европа, Китай си партнира и с Пакистан. Малък микроспътник на име ICUBE-Q ще търси следи от воден лед.
Това са първите сериозни международни партньорства, които Китай предприема във връзка с все по-амбициозната си лунна програма. Партньорствата трябва да кулминират до създаването на Международна лунна изследователска станция.
Ето какви са плановете на Китай. След като мисия „Чанг’e 6“, планирана за следващия месец, бъде завършена, през 2026 г. Китай ще изстреля „Чанг’e 7“, този път към Южния полюс на Луната – място, където досега са кацали единствено Индия (през август 2023 г.) и САЩ (през февруари тази година). След това през 2028 г. ще бъде осъществена „Чанг’e 8“ – мисията-предшественик на бъдещата лунна станция. В хода ѝ ще бъдат отработени технологии за усвояване на лунни ресурси.
Строежът на лунната станция ще бъде проведен в няколко стъпки – първо до 2035 г. ще бъде построена базисната ѝ структура, с научна апаратура и основни животоподдържащи системи. Тя ще може да работи в роботизиран режим продължително време и ще посреща краткосрочни пилотирани експедиции.
След това до 2045 г. ще бъде проведена експанзия, включваща добавянатео на лунна орбитална станция като транспортен възел. Целта е да се отработят процедурите, които ще доведат до пилотирано кацане на Марс.
