Кадър от днешното изстрелване
28 януари 2024 г. 13:15 ч.
Светослав Александров. След четири предходни провала в периода между 2017 и 2021 година, днес най-мощната ракета на Иран „Симорг“ (с товароподемност от 350 килограма товар до околоземна орбита) постигна успех от петия път. В космоса бяха изведени общо три спътника.
САЩ потвърди успеха независимо, като изведените обекти бяха проследени в 450-километрова орбита.
Най-големият от тези спътници е „Махда“ с тегло 32 килограма, разработен е от Иранската космическа агенция, и задачата му е да „тества модерни спътникови подсистеми“. Другите два „Кайхан“ и „Хатеф“ са с тегло около 10 килограма всеки и задачата им е да изпитат технологии за космическо позициониране и комуникации.
Напомням на читателите, че подробна историческа справка за космическата програма на Иран бе публикувана на 27-ми януари 2020 г. на страниците на The Space Review, така че ако искате, прочетете на този линк материала на английски език. Според автора (Хенк Смид) Иран започва да развива самостоятелно космическа програма в отговор на усещането, че страната е тормозена от запада. След Ислямската революция през 1979-та година, Иран е под влиянието на множество санкции. Държавата нито има финансовия ресурс да купува западни оръжия, нито ѝ е разрешено да го прави. Иран дори не е в състояние да изкупува снимки от западни комерсиални спътници, които безспорно могат да намерят военно приложение, но също така се употребяват и за граждански цели. В същото време съседните държави имат достъп до такива снимки. Така Иран възприема способността да разработи собствени космически технологии като задължителен фактор, за да може да оцелее.
Ирано-иракската война през 80-те години сварва иранците неподготвени по отношение на отбранителните им възможности. Затова в периода между 1985-та и 1987-ма година Иран закупува съветски ракети “Скъд” от Либия, Сирия и най-вече от Северна Корея. В периода между 1988-ма и 1994-та година севернокорейците предоставят на иранците между 150 и 200 ракети. Безспорно е, че това оказва голямо влияние върху по-нататъшното космическо развитие на Иран и че иранската космическа програма се базира най-вече върху технологиите на “Скъд”.
През 2004-та е основана Иранската космическа агенция, а през 2005-та е изстрелян първият ирански спътник – посредством руска ракета от космодрума Плесецк. Но реалното превръщане на Иран в самостоятелна космическа държава се случва през 2009-та година, когато иранската ракета “Сафир” изпраща в орбита спътника “Омид”. “Сафир” е ракета с твърде скромни възможности. Със своята дължина от 22 метра и тегло 26 тона, тя е в състояние да изстрелва товар от 65 килограма в ниска околоземна орбита.
Освен орбитални, иранците разработват и суборбитални носители. В периода между 2008-ма и 2013-та година са изстреляни няколко ракети “Кавошгар” с биологични обекти на борда – гризачи, костенурки и маймуни. Така Иран се превръща в шестата държава, която провежда експерименти с животни в космоса, а тези амбиции ясно показват намерението на страната да разработи и пилотирана космическа програма. През декември миналата година Иран оповести, че е успешно изстреляна най-мощната суборбитална биокапсула, създадена до този момент, тежаща 500 килограма, като на борда ѝ има животни (точните видове не са оповестени). Полетът проправя пътя към дебютното изстрелване на ирански астронавт, насрочено за 2030 година.
След „Сафир“ Иран започва да създава по-мощната ракета „Симорг“. Нейната способност е да извежда в околоземна орбита товар от 350 килограма. Първоначалният ѝ полет е предвиден за 2010-та година, но както се случва често в космическото развитие, дебютният суборбитален тест става реалност чак през 2016-та. Следва първият опит за изстрелване на спътник през юли 2017-та година, който завършва с провал. Когато настъпи подобна катастрофа, напълно е в нормата да последва дълго забавяне, докато специалистите анализират причините – и Иран не е изключение от правилото. Минава година и половина преди иранците да се опитат да изпратят нов спътник в орбита. Но полетът през януари 2019-та отново завършва без успех.
Безспорно 2019-та е трагична година за иранската космонавтика. Освен неудачът на “Симорг”, на 5-ти февруари по-малката ракета “Сафир” също аварира при излитането. А през август, когато Иран подготвя нов старт на “Сафир”, ракетата избухва на стартовата площадка още по време на наземните изпитания.
През 2020 г. иранците изстрелват за пръв път успешно спътник полета след 2015 година, когато “Сафир” благополучно и за последно изведе в орбита микроспътника “Фаджр”. Забележителното е, че при този старт на 20-ти април 2020 г. е използван нов тип неоповестен досега носител “Касед”, който е създаден от Космическите сили на Ислямската революционна гвардия. Това е съвсем различна организация от Иранската космическа агенция, ръководеща програмите “Сафир” и “Симорг”. И е признак, че в страната функционират две паралелни космически програми. На 20 януари 2024 г. Ислямската революционна гвардия обяви, че е изстрелян успешно спътникът „Сорая“. Така днешният полет, проведен осем дни по-късно, потвърждава развитието на космонавтиката в Иран, както и че двете програми водят до успех.
Ракетата „Сафир“ бе пенсионирана след 2020 година и фокусът на Иранската космическа агенция падна изцяло върху „Симорг“. Днес агенцията най-накрая постигна успех. Засега „Симорг“ е най-мощната ракета, но със своята 350-килограмова товароподемност, тя отстъпва и на най-лекотоварните орбитални ракети в САЩ.
Засега Иран е все още далеч от това да се превърне в истинска космическа сила, но все пак, с две успешни изстрелвания на микроспътници през януари 2024 г. и на суборбитален полет на биокапсула през декември 2023 година, страната върви напред.
