Ян Ливей в кораба „Шенчоу 5“ – един от съвсем малкото кадри, с които разполагаме от мисията. Photo credit : CNSA
15 октомври 2023 г. 21:15 ч.
Светослав Александров. На днешния ден преди две десетилетия Китай се превърна в третата държава в света, изпратила самостоятелно човек в космоса! Космическият кораб „Шенчжоу 5“ с единствения астронавт Ян Ливей излетя тогава в 04:00 ч. българско време, а на следващия ден, на 16-ти октомври 2003 г. в 01:22 ч. българско време, той се завърна обратно на Земята.
Към момента на полета на Ян Ливей бяха отминали 42 години от изстрелването на първия космонавт Юрий Гагарин (проведено на 12 април 1961 година). Между появата на първата и втората държава с пилотирана космонавтика измина по-малко от месец – полетът на американеца Алън Шепърд последва на 5 май 1961 г. Фактът, че за появата на третата държава с пилотирана космонавтика бяха нужни повече четири десетилетия показва, че изстрелването на човек в космоса наистина представлява колосална задача. Към този момент тя е постигана единствено от големи държави и от частните компании, развиващи се в тези държави. През годините след полета на „Шенчжоу 5“ дебютираха само още четири изцяло нови пилотирани кораби с екипаж, всичките американски – „СпейсШипУан“, „СпейсШипТу“, „Ню Шепърд“ и „Крю Драгън“. Но от тях единствено последният е навлизал в орбита, останалите са суборбитални.
Публичността на мисията „Шенчжоу 5“ силно напомняше тази на ранния СССР – не бяха излъчени кадри нито от излитането, нито от кацането. Името на Ян Ливей не бе обявено до последните часове преди старта. Вероятно тази политика бе обусловена поради страх от обществен провал. За щастие през годините рестрикциите бяха лека-полека вдигнати и днес Китай предоставя обширен снимков и видеоматериал от роботизираната и пилотираната си програма.
В някои отношения космическата програма на Китай ни напомня тази на СССР. Тя беше развита по комунистически, образно казано на „петилетки“. Пилотираната програма включваше три стъпки – изпращане на човек в орбита, изстрелване на малки лаборатории с цел отработване на скачване и разкачване, и строеж на модулна станция. Роботизираната включваше изпращане на орбитален апарат около Луната, кацане на Луната и взимане на проби от повърхността на Луната и доставката им на Земята. Всички тези етапи бяха изпълнени успешно – днес Китай разполага със собствена постоянно обитаема космическа станция, а страната е третата след САЩ и СССР, доставила на Земята лунни проби.
Но в други отношения програмата изобщо не приличаше на съветската и си пролича, че китайците не смятат да повтарят грешките на СССР. Публичността е по-добра – често пъти пилотираните и роботизираните стартове вече се излъчват на живо, а снимковият и видеоматериалът пристига своеременно. Най-важното – няма го онова бързане, характерно за съветските власти, които са искали рекорд на всяка цена дори и с риск от провал. Китайците винаги биха предпочели да отложат старта, за да може мисията да постигне успех. Даже може да се каже, че китайската космическа програма не е състезателна – тя се развива бавно, методично, без да се съобразява с другите, без да се натрапва и без да се налага. Китайците са отворени към партньорства – ако щете. Но навиете ли се да работите с тях, винаги ще ви покажат кой е шефът и какви са правилата. Може да са строги, но китайците са показали, че не злоупотребяват с тях и не прекрачват граници. Прочие, повечето от партньорствата са проработили.
Макар и китайската програма да е бавна, за две десетилетия постиженията са съществени – китайците вече имат роботизирани кацания на Луната и Марс, включително на обратната страна на естествения ни спътник, нещо непостигано досега от друга държава. Няма никакъв спор, че през следващите две десетилетия ще има още повече постижения – сред плановете на Китай са залегнали пилотирани кацания на Луната, строеж на лунна станция, роботизирани мисии до астероиди и Юпитер и създаването на космически телескопи, способни да изучават извънслънчеви планети.
