Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос ТВ
11 август 2023 г. 07:50 ч.
Светослав Александров. Тази нощ в 02:10 ч. българско време руска ракета „Союз-2.1б“ излетя от космодрума Восточний и изведе на път към Луната автоматичната лунна станция „Луна-25“. Това е първата мисия на Русия до Луната след 47 – годишно прекъсване. Последната съветска мисия „Луна-24“ летя през 1976 година.
„Луна-25“ е скромен наследник на далечните си предшественици. Ако „Луна-24“ е тежала 5 700 килограма и е трябвало да бъде изстреляна посредством тежкотоварната ракета „Протон-М“, то „Луна-24“ тежи само 1 800 килограма и преспокойно можеше да бъде изстреляна с надеждната и среднотоварна ракета „Союз“:
Сравнение между „Луна-25“ и предходните съветски мисии. Илюстрация: П. Шубин
И докато някога съветските мисии са превозвали тежки луноходи и „луночерпалки“ до лунната повърхност, които са събирали грунд и са го изстрелвали обратно към Земята, научната апаратура на борда на „Луна-25“ тежи само 30 килограма. Тя включва четири спектрометъра, прибор за изучаване на лунния прах, четири широкоъгълни и 2 тесноъгълни камери, както и две камери, които ще снимат по време на кацането. Всичките прибори са предоставени от Института по космически изследвания към Руската академия на науките (ИКИ-РАН), тъй като останалите международни партньори се отдръпнаха след началото на войната в Украйна.
Но скромното количество апаратура може да се окаже плюс за „Луна-25“. Един от главните недостатъци на съветската (после руската) роботизирана програма бе, че заради честите аварии всяка последваща мисия трябваше да посреща целите на предходната, но заедно с това да изпълни и нови цели. Така апаратурата набъбваше драстично – някои от нас посочвахме, че основната причина за провала на марсианската мисия „Фобос-Грунт“ през 2011 година бе, че тя представляваше мисия от типа „коледна елха“ – изключително сложен опит за реванширане на предишните провали, съчетано с нови амбициозни цели, което закономерно доведе до нов провал.
Именно провалът на „Фобос-Грунт“ доведе до това руската роботизирана програма да се откаже от самостоятелното изследване на Марс (което остана за международните партньорства и така се роди руско-европейската мисия „ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър“, работеща до ден днешен) и вместо това да се пренасочи към Луната. Първоначално Русия планираше първата си постсъветска мисия до Луната (която носеше името „Луна-Глоб“, преди да бъде преименувана на „Луна-25“) да се състои от комплексни орбитъри, пенетратори и множество спускаеми апарати. Аварията на „Фобос-Грунт“ доведе до цялостна преформулировка и резултатът е този, който виждаме днес – сравнително прост спускаем апарат.
Ето защо шансът „Луна-25“ да успее да влезе в орбита около Луната и после евентуално да кацне на нея е далеч по-сериозен от този на предходните роботизирани марсиански мисии „Марс-96“ и „Фобос-Грунт“. Русия залага много на успеха – страната се стреми да си партнира с Китай за строежа на съвместна руско-китайска лунна база. Затова тя трябва да докаже, че все още разполага със способността да каца на Луната. Провал на „Луна-25“ би излъчил сигнал, че Русия това вече не го може. Същевременно китайците имат постигнати три кацания на Луната през последните 10 години и вероятно биха предпочели лунната станция да си я направят сами.
Евентуален успех от друга страна би сериозно повишил престижа на Русия на космическата сцена, тъй като страната не е имала поне частично успешна лунна или планетарна мисия след 1988 година, когато за последно летя „Фобос 2“ към Марс. Стига „Луна-25“ да постигне меко кацане на Луната, тази мисия ще бъде последвана от „Луна-26“, която е орбитална, и „Луна-27“ – нова спускаема мисия с комплексна пробивна машина. Кулминацията на руската роботизирана програма е „Луна-28“, която трябва да кацне на Южния полюс на Луната, да събере проби и да ги изстреля обратно към Земята. Тази мисия ще е прелюдия и към по-нататъшни пилотирани експедиции.
Но дотогава остава много време: цялата съдба на руската роботизирана програма лежи върху „Луна-25“. Както твърди известният руски учен Лев Зельони от ИКИ: „Успешният полет на „Луна-25″ би означавал много, при това не само за чистата фундаментална наука“.
Пристигането в окололунна орбита е насрочено за 16 август, а мекото кацане в района на кратера Богуславски на Южния полюс на Луната – за 21 август.
Стискаме палци!
Прочетете статията на КОСМОС БГ за историята на съветската космическа програма „Луна“ на този линк
Видеозапис от изстрелването:
