На снимката: автоматичната лунна станция „Луна 25“. Фото: Роскосмос
26 юли 2023 г. 17:55 ч.
Светослав Александров. Днес Роскосмос съобщи в своя канал в Телеграм, че автоматичната лунна станция „Луна 25“ е вече заредена с гориво и сгъстени газове. Скоро ще се пристъпи към прикачването ѝ към ракетата-носител. Изстрелването остава насрочено за август.
„Преди малко повече от половин век“, пише в съобщението си Роскосмос, „към края на космическата надпревара малцина се съмняваха, че Луната съвсем скоро ще се превърне в пълноценния „седми континент“ на нашата планета. Съветските инженери и конструктори даже проектираха бази-градове за бъдещите колонисти. Нищо подобно не се случи – в средата на 70-те години човечеството внезапно загуби интерес към небесното тяло. Тогава изглеждаше, че ще е завинаги. Но ситуацията се промени след научните открития, направени през последните десетилетия. Усвояването на земния естествен спътник отново се взима насериозно“.
Роскосмос съобщава, че през лятото на тази година Русия не само ще се завърне на Луната, но това ще е първата стъпка към постоянното оставане там.
Дали ще успее е друг въпрос. Последната успешна мисия на СССР до Луната бе осъществена през 1974 г. („Луна 24“), а последната междупланетна мисия бе „Фобос 2“ през 1988-1989 година, която работеше в орбита около Марс. След разпадането на СССР руснаците имаха два опита да реализират планетарна мисия – „Марс 96“ през 1996 г. и „Фобос-Грунт“ през 2011 г., но и двата завършиха с неуспех. Единствените успехи на Русия в междупланетното пространство са вследствие на сътрудничеството със САЩ и Европейската космическа агенция – руски прибори работят на борда на американските мисии „Лунър Риконисънс Орбитър“, „Марс Одисей“, марсохода „Кюриосити“, както и на европейски мисии като „ЕкзоМарс“. А единствената ръководена от Русия мисия след разпадането на СССР, летяла в междупланетното пространство, е тази на космическия телескоп „Спектр-РГ“ през 2019 година.
За сравнение днес в орбита около Луната работят мисии на САЩ („Кепстоун“, „Лунър Риконисънс Орбитър“), на Индия („Чандраян-2“), на Южна Корея („Данури“). На повърхността откъм обратната страна продължава да пъпли китайският луноход „Юту-2“. Ще се присъедини ли Русия към клуба на космическите държави, които изучават Луната в съвремието? Предстои да видим.
