50 години от унизителния провал на СССР в опит да изпревари американската станция Скайлаб

12 май 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. След като СССР губи надпреварата за изпращане на човек на Луната, фокусът на страната постепенно се пренасочва към друга област, в която се надява да постигне победа – строежа на космически станции. Но в началото на 70-те става ясно, че и тук изоставането е сериозно. Съдбата на първата станция „Салют 1“ през 1971 г. е трагична, защото се стига до смъртта на екипажа на „Союз 11“. През 1972 г. СССР се опитва да изстреля втора станция – „ДОС 2“, но горната степен на ракетата „Протон-К“ аварира. Следва люто съревнование – американците са на път да изстрелят своята станция „Скайлаб“, което и се случва на 14 май 1973 година. Затова съветските специалисти се разбързват, за да могат да изпреварят НАСА … и на 11 май 1973 година изстрелват „ДОС-3“. Но последвалото фиаско води до тежка криза в съветската космическа програма.

Както пише космическият експерт Анатолий Зак, „ДОС-3“ е подобрена версия в сравнение с „ДОС-1“ („Салют 1“) и „ДОС-2“. Най-ранните варианти на съветските станции притежават съществен недостатък – при „Салют 1“ са монтирани четири фиксирани слънчеви панела в двата края. Съответно, за да може да има достатъчно електроенергия на борда, цялата станция трябва да бъде ориентирана към Слънцето и да е стабилизирана по спин. Но за да се поддържа стабилизацията, двигателите трябва да се запалват периодично, което води до бързото изразходване на горивото. Докато трае стабилизацията по спин също така бордовите прибори не могат да бъдат използвани, следователно тя трябва да се прекъсва периодично.

„ДОС-3“ вече има по-модерни слънчеви панелии, които са подвижни, а не фиксирани, а също така притежават възможност за автономно проследяване на Слънцето. Създадена е и нова система за поддържане на ориентацията под ръководството на конструктора Борис Рошенбах. Тази система работи съвместно с нов йонен датчик. Не на последно място, разработено е устройство, което може да извлича конденза в атмосферата на станцията и да го превръща в питейна вода.

На 28-ми април 1973 година „ДОС-3“ достига стартовата площадка и бива подготвена за старт само два месеца след първия опит за изстрелване на военната космическа станция „ОПС-1“ от програмата „Алмаз“, който завършва с провал. Ракетата-носител „Протон-К“ е насрочена да излети на 8-ми май, но 20 минути преди старта специалистите наблюдават оранжеви пари около първата степен. Причината се оказва дефектен клапан, съответно полетът е отложен. Главният конструктор Василий Мишин, злополучният заместник на Корольов и често обвиняван за всички провали на СССР след Корольовата смърт, иска цялостна замяна на ракетата „Протон-К“ с нова. Колкото и грешки да е правил Мишин, в случая това негово искане е разумно, защото предното изстрелване на „ДОС-2“ година по-рано е било провалено именно заради дефект на ракетата. Но замяна на ракетата означава отлагане на изстрелването с месец-два. Властимащите не се огъват и решават да използват същата ракета, след като бъде поправена – всякакви отлагания са недопустими, при положение, че американците са насрочили изстрелването на станция „Скайлаб“ на 14-ти май.

„ДОС-3“ излита на 11-ти май и въпреки опасенията на Мишин, ракетата-носител „Протон-К“ сработва безпроблемно и въвежда станцията в околоземна орбита. Първите минути от полета протичат нормално – слънчевите системи се разгръщат, а наземните ръководители изпращат команди да активират новата йонна система за ориентация, която трябва да стабилизира „ДОС-3“ след разделянето ѝ от горната степен.

Но макар че командите са изпълнени по план, получените на Земята данни от центъра в Усурийск показват, че „ДОС-3“ изразходва по-голямо количество гориво от предвиденото. Същото се потвърждава и по време на втората обиколка около Земята, когато станцията е в обхвата на центъра в Евпатория, Крим. Специалистите препоръчват проблемната система за управление на полета да бъде изключена незабавно – но докато съобщенията бъдат прехвърлени по веригата към полетния директор Яков Трегуб и докато той обмисли предложението, станцията излиза извън обхвата на Евпатория. Нужните команди не са получени своевременно и в другата станция Усурийск, като там са приети две минути след като станцията излиза от обхвата.

На третата орбита окончателно става ясно, че йонната система за ориентация не работи и цялото гориво е изразходено. За да могат да прикрият провала, властимащите обнародват старта на „ДОС-3“ под името „Космос-557“ без никакви подробности – обикновено космическите апарати се обозначават като „Космос“ ако имат военно приложение, но в практиката се налага и други мисии, включително научни и междупланетни да получат названието „Космос“ в случай че претърпят провал и не напуснат околоземна орбита. Така и „ДОС-3“ не получава официално названието „Салют“, за да се прикрие каквато и да е връзка с програмата за космически станции и за да не се признае, че СССР са загубили надпреварата за изпращането в космоса на първата успешна космическа станция. Това ще бъде постигнато няколко дни по-късно от САЩ със старта на станцията на НАСА „Скайлаб“.

Но на Земята аварията води до сериозни трусове в съветската космическа програма. Кремъл назначава разследване под ръководството на Вячеслав Ковтуненко, който по това време е шеф на бюрото „КБ-3“ в Днепропетровск. Борис Черток, водещ специалист в областта на системите за управление, е в центъра на разследването и години по-късно ще документира причините за аварията. Оказва се, че не са проведени никакви сериозни изпитания на новата йонна система за ориентация. Вина за фиаското имат и нововъведените бюрократични правила, приети с цел да има точна документация на полетите, но реално водят до затормозяване и забавяне на подаването на команди – което в случая с „ДОС-3“ се оказва фатално.

Драстичното изоставане на СССР от САЩ има такива последствия, че в разследването се включва даже страховитата тайна полиция. Записките на Мишин свидетелстват, че е имало комуникация с някой си Самусев от КГБ. Слава Богу тайната полиция не открива признаци за саботаж и не са повдигнати обвинения. Но имайки предвид, че провалът на „ДОС-3“ става непосредствено преди старта на американската станция „Скайлаб“, трябва да има санкции и уволнения – мерки, каквито не са предприети даже след катастрофата на „Союз-11“, довела до смъртта на трима космонавти две години по-рано. Освободен е полетният директор Яков Трегуб. Борис Рошенбах, който е ръководил разработката на системата за управление, напуска всички управленски позиции и е понижен до консултант. Даже легендарният Борис Черток е наказан със строго мъмрене от комунистическата партия, а много от работниците в провалената мисия на „ДОС-3“ не си получават паричните бонуси.

Но макар и след три последователни провала, проектите за космически станции „Салют“ и „Алмаз“ продължават напред. Успехът все пак ще дойде, макар и години по-късно…