Наистина ли двигателите на Аполо са изобретени от българина Джон Ночев?

17 януари 2023 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. В нашето общество си имаме определени теми, които са „свещени крави“ и не подлежат на дискусия, защото или са част от идентичността ни, или са повод за себеизтъкване, или и двете. Такива са темите за турското робство и предосвобожденската ни история, за Джон Атанасов и това как компютърът е измислен от българин, за Ванга и нейните предсказания. Такава е и темата, че двигателите на лунния модул на космическите кораби „Аполо“, с които астронавти са кацнали на Луната, са измислени от българина Джон Ночев. Но доколко е вярно това? И ако има нещо вярно, доколко е основателна повод за гордост?

Именно това е проблемът на тези теми – „свещени крави“ – тъй като, както подчертах по-горе, те служат като стълб на националната ни идентичност, прокарването на даден митологичен наратив е далеч по-важно от определянето на историческата истина. Още от началното училище ни се набива в главите, че сме измислили всичко от чушкопека до компютъра, че по природа сме гениални (дори и западняците да не ни признават), така че, ако двигателите на лунните кораби са изобретени от българин, защо не, защо не? Но това не променя фактите.

Темата за Иван (Джон) Ночев е раздута на макс от българските блогове и медии. „Иван Ночев – българинът, който вписа името си в космическата надпревара“, пише Мама Нинджа. „Джон Ночев – българинът с принос за полета до Луната“, се мъдри заглавие във в-к „Сега“. „Иван Ночев помогна на американците да кацнат на Луната“, приглася и Дир.БГ. И някак си на фона на тези заглавия бледнее фактът, че в англоезичния Интернет почти отсъства каквато и да е съществена информация за Ночев. На сайта на НАСА няма да откриете неговото име, което би следвало да е първата сигнална лампа, че нещо в историята за „изобретателя на лунните двигатели“ не е наред.

Нека да се опитаме да отсеем фактите от митовете. „Това внимателно боравене с легендите, създадени около известни хора, с пълна сила важи и за останалите българи, работили в САЩ (Петър Петров, Иван Ночев), за които ние знаем малко и е напълно възможно залитане от едната крайност (отричане) до другата (възхваляване)“, пишат българските изследователи Милен Замфиров и Петър Гецов. Затова нека да погледнем към историята на базата на наличната информация в достоверните източници такава, каквато е.

Като начало искам да ви напомня факта, че макар и училищното образование да набляга на велики личности, изследователи, откриватели, пътешественици, астронавти, научно-изследователската дейност обикновено е екипна. Изпращането на астронавти към Луната е било колосално усилие за технологичния сектор на САЩ. Според сайта на НАСА в разгара на програмата „Аполо“ са работили 400 000 души от 20 000 фирми и университети. Не бива да ни изненадва, че при такава голяма бройка (почти половин милион), чисто статистически е било не просто възможно, ами даже вероятно по дадени елементи на проекта да са работили американци с български корени или емигрирали българи. Но това не е основание да генерализираме, че българи са изстреляли ракетата на НАСА до Луната.

Единствената информация от достоверен англоезичен източник за Джон Ночев представлява … некролог в Los Angeles Times, публикуван скоро след смъртта му през 1991 година. В този некролог се съобщава единствено, че Ночев е бил български емигрант в САЩ, като в периода между 1957 и 1965 г. е бил служител на General Dynamics Convair Division, а след това е основал фирмата Lancea. Споменава се също така, че е работил по проекта „Аполо“, без да се конкретизира какво точно. Това ни осигурява някакво потвърждение, че Ночев е имал известен принос по лунната програма на НАСА. Но е и единственото нещо, което знаем.

За съжаление не може да се намери потвърждение за твърденията в родните блогове и медии, че Джон Ночев е създал „двигателя за спускаемия апарат“, че е бил назначен за „главен проектант-инженер на ракетни двигатели по програмата „Аполо“ (както например пише „Вести“). Съгласно описаното в сайта на НАСА строежът на лунния модул на „Аполо“ е започнат от фирмата Груман през януари 1963 г., а отделните двигатели са били конструирани от следните поддоставчици: двигателят за кацането на Луната – от Rocketdyne, двигателят за излитането от Луната – от Bell Aerospace, системата за ориентация (която от своя страна притежава 16 мънички двигателчета „R-4D“) – от The Marquardt Corporation. Никъде не се споменава, че сред създателите на двигателите присъства General Dynamics Convair Division, фирмата, в която е работил Ночев преди 1965 година.

Така че какво е изобретил Ночев? В патентната база данни на Google има два на негово име – единият датира от времето на работата му в General Dynamics, а другият от времето, когато е ръководил фирмата Lancea. Първият патент е интересен – детектор за асинхронно движение с приложение в авиацията. А вторият е на … копче за дреха!

А какво точно е работил Ночев по проекта „Аполо“ е трудно да се определи. За тази цел е необходимо да се установи каква е била връзката между General Dynamics Convair Division и НАСА преди 1965 година. Енциклопедичният уебсайт Astronautix донякъде помага – от него научаваме, че през 1962 г. фирмата е участвала в предварителните проучвания за космическия кораб „Аполо“ – тя е предложила два варианта за конструкция – единият – основен, кръстен „М-1“, който предвиждал корабът да бъде изграден от три модула (горивен, команден и оперативен). Вторият вариант бил алтернативен и съобразно него корабът е трябвало да е с формата на летяща чиния. Най-вероятно Ночев е работил по някое от тези предварителни проучвания, макар че няма преки доказателства за неговото участие. Ако това е така, то приносът на Джон Ночев е ограничен до ранните етапи на проекта „Аполо“ и за съжаление българинът не имал досег с Груман, лунния модул и най-вече с изработката на двигателите му.

На базата на оскъдната информация в мрежата може да заключим, че Джон Ночев е български емигрант, който се е реализирал в САЩ и е бил само един от тези 400 000 души, дали своя принос за изпращането на човек на Луната, но вероятно приносът му е далеч по-малък, отколкото им се иска на някои български журналисти.

Надявам се в бъдеще наследниците на Джон Ночев да хвърлят светлина по неговото дело, като, естествено, предоставят съоветния доказателствен материал.