
14 октомври 2022 г. 08:10 ч.
Светослав Александров. Американският предприемач Илон Мъск отговори на най-важните въпроси, които си задаваме относно „Старлинк“ и „Старшип“, след като изтече информация в CNN, че СпейсЕкс работи на загуба и ще има нужда от помощта на Пентагона, за да продължи да поддържа услугите си в Украйна. Мъск потвърди, че е изключително трудно да се направи доходоносен бизнес със спътников интернет в околоземна орбита и всеки, който се е опитвал да го постигне в миналото, е фалирал.
Според новината, която изтече от анонимен източник и впоследствие бе отразена от CNN, Мъск е поискал от Пентагона да поеме финансирането за работата на „Старлинк“ в Украйна, тъй като разходите ще надхвърлят $120 милиона до края на годината и ако това продължи и през 2023 година, ще струват на СпейсЕкс $400 милиона.
Това е сериозна загуба. „Вече не сме в позиция да даряваме терминали на Украйна, както и да финансираме съществуващите терминали за неопределен период от време“, се казва в искането към Пентагона.
„Искането на СпейсЕкс е разумно“, пише инвеститорът в Тесла Сойер Мерит. „Не можете да очаквате от частна компания да финансира всичко това безплатно завинаги. Дали Локхийд, Боинг, Нортроп си вършат работата безплатно? СпейсЕкс проявиха благородство да дарят всичко, което са дарили досега, и ще продължат да осигуряват терминали с правителствени средства“.
Мерит също така публикува списък на другите аерокосмически компании, които получават много повече държавни средства от отбранителната индустрия на САЩ в сравнение със СпейсЕкс – в това число Локхийд Мартин, Боинг и Нортроп Груман.
Мъск, напълно естествено, се ядоса на този теч на информация, който се фокусира единствено върху СпейсЕкс и пренебрегва останалите. „Странно е, че нищо досега не е изтекло за нашите конкуренти“, написа той в Туитър, „в сферата на космическите изстрелвания и комуникациите. Локхийд и Боинг получават над $60 милиарда. Няма да се изненадам, ако този човек (бел. прев. който е подал информацията в медиите) се прехвърли на работа там, след като се пенсионира от Департмента на отбраната. Прекрасен пример за корупция.“
„Също така“, добави Илон Мъск, „Старлинк все още е на загуба. Невъобразимо трудно е за комуникационна групировка в околоземна орбита да избегне фалита – именно това е била съдбата на всяка компания преди нас. Когато бях попитан за целта на „Старлинк“ на космическа конференция, аз отвърнах: целта ми е да не фалирам“.
Първите опити за създаването на нискоорбитален спътников интернет датират още от 90-те години. Целестри планираха да изведат групировка от 63 спътника, а Теледесик – от 288 спътника, но проектите бяха зарязани без да е изстреляно нищо. В последно време британската компания УанУеб започна да разработва и даже изстреля първите си спътници през 2019 г., но година по-късно обяви банкрут. Впоследствие активите на фирмата бяха изкупени от международна групировка, която включва и правителството на Великобритания.
Когато беше попитан дали новият кораб „Старшип“ ще е нужен на СпейсЕкс, за да може „Старлинк“ да излезе на печалба, Илон Мъск потвърди, че вероятно старите ракети „Фалкън 9“ ще са достатъчни за тази цел.
„Но Старшип ще е задължителен, за да финансираме Марс“, категоричен е предприемачът.
Вчера СпейсЕкс успя да сглоби изцяло първата орбитална ракета „Старшип“, състояща се от прототипа „Бустър 7“ за долна степен и „Шип 24“ за горна. През следващите дни компанията ще проведе за пръв път цялостно зареждане на целия комплекс, след което ще бъде осъществено първото запалване на всичките 33 двигателя „Раптор“ на първата степен. Полетът може да е факт още към края на годината.
Илон Мъск е убеден, че хората, които му правят черен пиар през последните дни, са същите, които преди години са му пречили, докато фирмата СпейсЕкс се е борила за оцеляване и договори.
Що се касае до разходите в Украйна, „Като допълнение към терминалите, ние трябва да строим, изстреляме, поддържаме и заменяме спътниците и наземните станции, както и да плащаме на телекомите за достъп до Интернет чрез гейтуейове“, каза Мъск. „Също така трябваше да се пазим от кибератаки и заглушаване, което става все по-трудно. Загубите ни почват да достигат $20 милиона месечно“.