Това величествено изображение на мъглявината Карина бе получено от космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Натиснете тук, за да го изтеглите в пълен размер (5MB). Photo credit : Image credit: NASA, ESA, CSA, and STScI
14 юли 2022 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Докато представях вчера, в качеството си на популяризатор на науката, първите снимки от космическия телескоп „Джеймс Уеб“ в българските медии, аз казах, че по сложност и значимост мисията му може да бъде сравнена с тази на „Аполо“. За мнозина това звучеше като изхвърляне, като прост трик да привлека внимание към проекта. Но истината е, че сравнението не е моя приумица и е съвсем обективно – то се използва редовно от работещи в НАСА и ЕКА. Нещо повече – телескопът неслучайно носи името на Джеймс Уеб, който не е именит учен, а e администраторът на НАСА, превел агенцията през 60-те години, по време на програмите „Мъркюри“, „Джемини“ и „Аполо“.
„Това е като лунното кацане за астрономията“, съобщи Гюнтер Хасингер, научен директор на Европейската космическа агенция (ЕКА) по време на представянето на снимките. Напомням на читателите, че макар и ръководен от НАСА и построен от американската компания Нортроп Груман, телескопът „Джеймс Уеб“ е съвместен проект с ЕКА и Канадската космическа агенция.
Нека да обърнем първо внимание на значимостта. Всеки човек е чувал за космическия телескоп „Хъбъл“ и е виждал страхотните му снимки. Но „Джеймс Уеб“ даже и с „Хъбъл“ не може да се сравни по мощност – той е 100 пъти по-чувствителен от него (източник – ЕКА). Не два пъти, пет, десет пъти, а сто пъти. Поради голямото си огледало (6.5 метра в сравнение с 2.4-метровото на „Хъбъл“) както и защото „вижда“ в инфрачервената област на електромагнитния спектър, „Джеймс Уеб“ е в състояние да снима първите звезди и галактики след раждането на нашата Вселена – тези, които никога досега не сме успявали да заснемем. Моментът е толкова важен, колкото както през 60-те години, когато космическите мисии видяха за пръв път обратната страна на Луната.
Но създаването на космическия телескоп се оказа истинска технологична трудност. Размерът на телескопа надхвърляше капацитета на всяка съществуваща ракета, поради което той бе изстрелян в сгънато състояние и подобно на оригами трябваше да се разгърне. Процесът включваше изпълнението на 350 еднопосочни събития, които представляват точки на провал. Проблем с всяко едно от тези събития щеше да обрече мисията и да превърне „Джеймс Уеб“ в безполезна купчина желязо. По думите на Томас Зърбъкън, шефът на научния отдел на НАСА, рискът бе три пъти по-голям от този, свързан с миналогодишното кацане на марсохода „Пърсъвиърънс“. Този факт на практика превърна „Джеймс Уеб“ в най-сложната научно-технологична мисия, изпълнена от НАСА след епохата „Аполо“.
„Тези, които не се притесняват или направо ужасяват, не осъзнават какво се опитваме да направим“, написа Зърбъкън преди изстрелването на „Джеймс Уеб“ през август миналата година, няколко месеца преди старта. „Ние работихме упорито, за да подготвим екипа за тази задача и на моменти това бе трудно приключение. Мисията има продължителна история с епизоди, които изискваха постоянство и сила. Но екипът ни е силен и премина през някои от най-трудните предизвикателства“.
{fcomment}
