Така да се каже, истинската форма на Земята :)
1 април 2019 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Мисля си, че за пръв път научих за празника на шегата (или празника на лъжата) в зората на 90-те години, когато още бях ученик в началното училище. Тогава България все още се съвземаше от 45-годишно тоталитарно робство и западните привички и обичаи тепърва ставаха популярни. Дядо Мраз, който ми подаряваше автомобилчета с дистанционно докъм 90-та година, изведнъж метаморфозира в Дядо Коледа, но промяната му се оказа типично отражение на българския преход - нито напомня на руския Дедушка Мороз, нито на западния Санта Клаус. У нас Дядо Коледа пие кока кола, но още се вози в шейната със Снежанка. Както и да е, това са подробности.
Та за първи април беше думата. Случката, за която ви разказвам, се случи преди около 25-26 години на същия този ден. Една съученичка информира нашия клас тържествено, че е денят на шегата и е време да шокираме госпожата с някакъв майтап. А на въпросния 1-ви април хиляда деветстотин деветдесет и някоя си имахме изобразително изкуство. Съученичката ми реши, че няма нищо по-оригинално от това да си залее ръката с половин шише червена темперна боя - при това стара, на бучки. За да се престори, че е паднала и си е ударила ръката жестоко и кръвта й не просто изтича, ами е взела вече да се съсирва!
Учителката почти незабавно хвана майтапа и бързо прати шегаджийката да си изтърка ръката в тоалетната. Но аз бях възхитен от номера - дотолкова възхитен, че нямах търпение да го приложа вкъщи. И играчката щеше да стане плачка - лицето на майка ми прежълтя, а и до сега не си спомням да съм виждал друг момент, когато баща ми да е бил толкова уплашен. Добре че набързо се измъкнах с "майтап, бе, хора", та се отървах само със здраво конско, а не с тупаник, какъвто заслужавах.
Годините след това си минаваха, а майтапите на 1-ви април продължаваха всяка година. Междувременно хората посвикнаха с тях, както посвикнаха с Дядо Мраз и празнуването на Хелоуин. Забеляза се и една друга тенденция - все повече медии се включваха в празника, разпространявайки фалшиви новини, или както вече са известни с думата "фейк нюз". Това продължи до момента, в който първи април не се превърна в единствения ден в годината, в който се съмняваш дали това, което четеш, е истина.
"Първи април престана да бъде забавен в момента, когато социалните мрежи показаха колко лековерен е останалият свят", пише в Туитър журналистът Ендрю Милър.
Забележително е колко е огромен броят на хората, които вярват на всичко, което прочетат - само защото го има в интернет. Антиваксърство. Конспиративни теории. Нов световен ред. Илюминати и световни елити. Рептили. Плоска земя - всичко това се разпространява свободно из публичното пространство.
И това, което е най-лошото - хората оправдават вярванията си под предлог, че "мислят критично". От известно време обикалям из псевдонаучните групи във Фейсбук. Какво ли не забелязвам. "Аз не вярвам на Нютон и Айнщан, защото те са били масони". "Не вярвам на учебника по физика, защото училището ни лъже". Скептици, бе! За какво да вярваме на глупостите, които официалните органи ни казват? Лъжат ни! Пръскат ни с вируси от небето! После си продават скъпите ваксини, че да се пазим от вирусите. И Земята е плоска!
Тази тенденция е потвърдена и от научната общност. Според статия, публикувана през 2016 г. в научното списание Cultural Sociology, всички вярващи във всевъзможни псевдонаучни теории и конспирации се възприемат като критични мислители. Модерните институции в лицето на държавата, индустрията, медиите, научните институти са част от пропагандата, която пречи на останалите да забележат истината. В англоезичния конспиративен свят неподдаващите се на конспирациии са наричани с думата "sheeple" (съставна дума от sheep=овце и people=хора). За разлика от стадото, което се води по пропагандата, привържениците на конспиративни теории и псевдонаука са истинските скептици. Това е една от основните причини, поради която псевдонауката е толкова популярна. С подобен хитър и манипулативен ход псевдоучените се разграничават от стигмата на осмиващите ги епитети като "псевдоучени" и "конспиративни откачалки" и си създават обществен имидж на рационални хора. Съответно, трупат нови почитатели.
В реалността обаче те не са рационално мислещи. И в никакъв случай не са скептици. Както вече нееднократно съм подчертавал на страниците на сайта, псевдоучените, подобно на всички останали хора, си имат свой светоглед, към който се придържат пристрастно и безкритично - в случая всемогъществото на елитите. Те са приели да вярват емоционално в този светоглед и едва впоследствие започват да рационализират, за да оправдаят вярванията си. Така псевдоучените са като коне с капаци - виждат само това, което искат да видят. Но тупайки се в гърдите, че са рационални, те никога не биха признали, че не уважават познанието и науката. Даже плоскоземците бягат панически от определението "псевдоучен". Те ще кажат, че признават научните изследвания. И то си е така - признават ги, стига да са направени от представителите на тяхното общност и да потвърждават вярванията им.
Те такива мисли ме заливат на днешния първи април. Тоталното съмнение, тоталното отрицание на "мейнстрийма" води, парадоксално, до тотална възможност да повярваш на всичко останало, независимо колко безумно е то. Благодарение на интернет днес границата между знаещия и глупака, между експерта и лаика, между журналиста и блогъра-аматьор, е размита. Светът прилича на голям селски мегдан, на който всеки се надвиква. Всеки в гордостта си се заблуждава, че знае много, а в реалността никой от нас не може да е специалист по всичко, поради което всички в някаква степен сме невежи. Някои повече, други - по-малко.
Поради тази причина бих препоръчал повече да се чете и да се обръща внимание на традиционната наука и на общоутвърдените средства за масова комуникация. Не защото не е възможно и те да бълват от време на време глупости и пропаганда (затова наистина е важно да си имаме едно наум и да се съмняваме), но обикновено в тези области говорителите се подбират на базата на тяхната експертиза и шансът да допуснат сериозен гаф е много по-малък, отколкото ако се вслушаме в лаиците и пишман многознайковците.
Ако харесвате публикациите на Светослав Александров, можете да го подкрепите, като закупите неговата научнопопулярна книга "Аз, виртуалният астронавт" в хартиен вариант от книжарница "Български книжици" на адрес гр. София, ул. Аксаков 10 (Кристал) или в електронен вариант от страниците на книжарница Книгите (линк тук) или Хеликон (линк тук)