Данни на НАСА помогнаха за овладяването на последиците от земетресението в Непал през 2015 година. Credit : NASA/JPL-Caltech/ASI/Google Earth
27 април 2016 г. 17:20 ч.
Светослав Александров. "Физик вещае нов силен трус в България на 26-ти април" - това беше новина, публикувана на страниците на "24 часа" на 20-ти април (източник). От "24 часа пък" са се позовали на "България днес" (източник). В рамките на часове се разпространи информацията, че физикът Бойко Илиев е предсказал силен трус в България на 26-ти април с епицентър около София и магнитут над 5 по скалата на Рихтер, който ще се усети в голяма част от страната и който може да доведе до това комините на къщите да паднат.
Днес е 27-ми април, ден след предсказаното земетресение, което така и не се случи. Остава отворен въпросът дали на този човек ще му бъде повдигнато обвинение за всяване на паника сред населението. Да, този човек е виновен, че е уплашил хората, но същевременно трябва да обърнем внимание на един друг аспект - как хората реагират на попадналата им информация в медиите и мрежата и защо изобщо се плашат. За пореден път лъсва един очевиден факт - масово хората не могат да прилагат критично мислене към информацията, която четат в медиите и в интернет като цяло. Днес е все по-належащо в училищата да се въведат специални часове по критично мислене. Това е много по-важен въпрос от това например дали турското робство е робство или не е. Уви, важните теми продължават да отстъпват на маловажните.
Ето най-накратко кои са най-важните уроци, които трябва да научим от този случай.
1. Това, че дадено нещо го пише в интернет, не значи, че е вярно
На пръв поглед това е очевидно - не трябва да вярваме на всичко прочетено. И все пак не минава и седмица без някой човек да ми покаже някое гръмко заглавие в мрежата и да ме попита: "Това вярно ли е?" Много хора са изключително лековерни! Страшно е, че много хора смятат, че щом дадено нещо е публикувано на сайт с разширение .com, .net, .org, .bg, това определено придава някаква тежест. Нищо подобно! Днес Глобалната мрежа разруши пропастта между гражданите и медиите. Всеки може да отвори уебсайт в интернет. И ето, Драганчо от Долно Уйно вече е журналист.
Но вие ще кажете, че тази информация попадна в сериозните медии, които имат утвърдено име и се четат от много хора. Това пак не е повод да вярвате на всичко прочетено! Един журналист може да е завършил в Софийски университет специалност "Журналистика", но ако рядко излиза от злободневните и политическите теми, не е задължително да притежава способността да отразява достоверно научни новини. На практика в България почти няма научна журналистика, с много малко изключения от правилото.
2. Това, че публикацията в интернет се позовава на специалист, не значи, че е вярна
Имам чувството, че точно на тази точка най-често се къса нишката. Повечето хора смятат, че като прочетат, че еди кой си специалист пише еди какво си, това непременно значи, че е вярно. Всъщност това е често срещана логическа грешка - argumentum ad verecundiam, или позоваването на авторитет. Често пъти не винаги е важно кой казва твърдението, а какво точно казва. Още повече ако въпросният специалист не е никакъв специалист или е специалист в друга област, или пък заема позиция по спорен проблем. В конкретния случай Бойко Илиев е учител по физика. Той не е сеизмолог и е много далече от проблематиката на тази област от науката.
3. Липса на каквато и да е задълбочена аргументация
"Започнах да изучавам земетресенията в края на комунизма. Не съм гадател. Четях много учебници и книги. Открих, че Земята се клати през час и половина. Това е причина за земетресенията. Имам научна теория. Според нея Луната играе ключова роля в разместването на земните пластове. Приливната й сила в един момент влиза в синхрон със земната, така се формира епицентър" - това са думите на Бойко Илиев. Сред всички тези празни приказки, тотални глупости и недоказуеми твърдения няма никакво обяснение защо точно на 26-ти април ще има земетресение. Илиев не споменава какви наблюдения е направил, какви математически подходи или софтуерни модели е използвал. Нищо конкретно за това как е стигнал до извода, че на тази дата ще има трус.
В такъв случай той може да твърди: "Не съм гадател". Но с неуспеха си да покаже как точно неговата "теория" се прилага на практика и единствено празните му приказки, той не е по-различен от гадателите и баячите.
4. Чувствата нямат значение!!!
Човек може да прочете нещо в интернет и незабавно да му хареса. Това не означава, че то е вярно - означава просто, че му харесва. Или пък може да прочете нещо, което да го уплаши и паникьоса. Това също не означава, че трябва да му отдадем голямо значение. Независимо от това как дадена публикация рефлектира на нашите чувства, винаги трябва да седнем спокойно и да поразсъждаваме. Едва претегляйки аргументите можем да решим дали прочетеното трябва да го вземем предвид или да го захвърлим в коша.
Особено внимателно се отнасяйте към публикации със сензационни заглавия, най-вече от типа: "СТАВА СТРАШНО!"... "САМО И ЕДИНСТВЕНО ТУК", "ШОК! УЖАС"... Единствената функция на подобни заглавия е да рефлектират на Вашите чувства и да ви убедят, че прочетеното е истина, без всъщност да е.
5. Винаги търсете първоизточника на прочетеното
Това ОСОБЕНО силно се отнася за българските сайтове и медии. По отношение на научни твърдения винаги трябва да се има предвид - какво точно е откритието, къде е публикувано, дали информацията е взета от специализирано научно списание или е взета от официалния сайт на научна агенция или университет. Много от родните медии и сайтове се позовават на западни жълти медии и така западните жълти статии просто биват безкритично преведени и публикувани. Непрекъснато ми се случва да попадам на статии от типа на: "НАСА потвърди ... " (изберете си любимото - извънземни, НЛО, космически феномен, глобална катастрофа). И в повечето от тези случаи първоизточникът е именно друг жълт сайт, но никога информацията не се среща на официалния сайт на агенцията.
В конкретния случай с Бойко Илиев - той твърди, че "имал научна теория". Нормалният въпрос, който трябва да си зададете - къде е публикувана тази "научна теория"? Публикувана ли е изобщо? Ако да - в някакъв блог, уебсайт, вестник ... или действително е в научно списание, дисертация, монография?
Мислете, бе хора! Мислете!