Ракетите "Ънха" стоят в основата на космическата програма на КНДР. Credit : Sungwong Baik/VOA
9 октомври 2015 г. 17:38 ч.
Светослав Александров. От известно време в публичното пространство обикаля смехотворна история - централизираните севернокорейски новинарски агенции уж били разпространили новина, че севернокорейски астронавт стъпил на повърхността на Слънцето.
И докато е ясно, че новината при всички случаи не е истина, остава една въпросителна: Наистина ли севернокорейската пропаганда е стигнала чак до там? Наистина ли хората в тази държава биха повярвали на всичко, което подскаже великият вожд Ким Чен Ун?
Историята е малко по-различна.
Няма спор, че комунистическите режими навсякъде са ужасяващи. В България комунистическият режим е обявен за престъпен със закон. Комунизмът се характеризира не просто с кървави репресии, Народен съд, лагери и затвори. Той е пословично известен с престъпленията, които човек извършва срещу човек, доносите, тайната полиция, която у нас е позната като Държавна сигурност, в Германия като Щази, а в Северна Корея като Департмент по национална сигурност. И разбира се... режимът е известен с пропагандата. С лъжите, които бълват централизираните медии.
От всички комунистически режими, този в Северна Корея е най-чудовищен. Наказанията се простират не само върху извършителите на предполагаеми престъпления, но и върху цели семейства и дори родове - затова той оцелява и толкова дълго. Макар по конституция страната да е република, тя е де факто монархия - властта се предава от баща на син. От Ким Ир Сен тя се предаде към сина му Ким Чен Ир, а после към неговия син Ким Чен Ун. Към фамилията Ким има култ на личността. О, наистина има култ към личността до висини, до които не е стигал дори Сталин! Достатъчно е да видите записи по телевизията от смъртта на Ким Чен Ир, масовата истерия и плач.
Северна Корея има космическа програма. През 2012 година страната за пръв път изведе в орбита успешно изкуствен спътник. Но местните медии наистина много лъжат. Те обявяват почти всеки полет за успешен, а спътниците - че излъчват безсмъртни революционни песни. Излъгаха при изстрелванията през 1999 година и 2009 година, макар че те извършиха с провал. Северна Корея има само един успешен що годе космически полет през 2012 година, когато ракета наистина изведе космически спътник, макар че скоро след изстрелването спътникът дефектира. Това е единственият полет, потвърден като успешен от международната общност.
Но наистина ли севернокорейските медии са стигнали чак до там, че да твърдят, че астронавти летят и то не къде, а до Слънцето?
Независимо от пропагандата и ужасите, севернокорейските граждани не са чак толкова глупави и невежи в научно отношение, че да не знаят, че на Слънцето не може да се каца. Северна Корея може да е изостанала поне с 20 години от останалия свят, но там също се развива наука, има университети и дори все още да няма разпространен интернет (щото режимът наистина ще падне), в големите градове се срещат граждани с мобилни телефони.
И разбира се, страната има космическа програма, макар и в много начален етап от развитието си - само с един изведен спътник.
Историята за изпратен севернокореец на Слънцето се появи първо в хумористичен сайт - "Уотърфорд Уиспърс Нюз". Това е сайт от типа на нашенските "Бъзикилийкс" и "НеНовините". В такива сайтове се публикуват множество хумористични материали, но понякога те се цитират безразборно и дори обикновените медии се хващат на бъзиците. Например в България това се случи, когато Бъзикилийкс излезе със статия за гръцки протест, на който бил издигнат плакат: "Тихо да не събудим българите". Статията бе копирана безразборно като истинска, макар и да се оказа лъжа.
Нещо подобно се случи и със севернокорейската "слънчева" история. След като се появи в хумористичния сайт, тя много бързо започна да се копира в останалите медии като истина. Очевидно това се дължи на факта, че "Уотърфорд Уиспър Нюз" започва статията си така : "Държавната новинарска агенция на Северна Корея обяви, че страната е първа в света, изпратила човек на повърхността на Слънцето". Оттук насетне останалите медии започват да цитират и да се позовават на държавната новинарска агенция на Северна Корея, а не на "Уотърфорд".
"Севернокорейците са известни със своята пропаганда, именно това е, което подлагаме на сатира", съобщава Колм Уилиамсон, основател на хумористичния сайт "Уотърфорд Уиспър Нюз". Но дори той признава, че е изненадан как измислената му история е станала световно известна.
След като статията бе публикувана, тя започна да се цитира масово в Източна Европа (включително и в България), а след това се разпростря и на изток. Тогава администраторите на сайта започнаха да си имат проблеми - бе направен опит за хакване и за изтриване на новината.
Но хубавото на Интернет е, че всичко, което се публикува, остава завинаги.
Какъв е изводът? Не всяко нещо, което го пише в интернет, е вярно.
Но е хубаво да се посмеем от време на време.