5 април 2014 г. 18:15 ч.
Светослав Александров. С помощта на гравитационни измервания от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" и мрежата "Дийп Спейс Нетуърк" учените откриха доказателства, че под ледената повърхност на луната Енцелад, която обикаля около Сатурн, се намира обширен океан с течна вода. Това прави тази луна подходящ кандидат за търсене на микробиален живот.
Изследователите предполагат за наличието на такъв океан от 2005 година, когато бяха открити огромни струи от водни пари и лед, изригващи от Южния полюс на Енцелад. Според последни данни за вътрешната структура на Енцелад, такъв океан наистина може да съществува.
Данните от тези гравитационни измервания бяха публикувани в петъчното издание на списание "Сайънс" на 4-ти април.
Според гравитационни измервания, направени от автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" и мрежата "Дийп Спейс Нетуърк", има данни, че луната Енцелад на Сатурн притежава голям океан под ледената повърхност. Credit : NASA/JPL-Caltech
Предполага се, че океанът се намира дълбоко под повърхността, под 30-40 километровата ледена обвивка. Дълбочината му възлиза на 10 километра.
Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Касини" е прелетяла край Енцелад 19 пъти от началото на мисията. По време на три от облитанията, между 2010 и 2012 година, са направени прецизни измервания на траекторията. Гравитационното привличане на голямо небесно тяло като Енцелад променя траекторията на преминаващ наоколо космически апарат. Вариации в гравитационното поле, като например тези, причинени от планини на повърхността или на разлики в дълбочинната композиция, могат да бъдат открити като промени в скоростта.
Техниката на анализиране на радиосигнала между "Касини" и мрежата "Дийп Спейс" позволява откриването на промени в скоростта до 90 микрона в секунда. С тази прецизност бяха получени доказателства за зона в южния край на луната, която е с по-голяма плътност от други региони на вътрешността.
На Южния полюс има падина, която причинява леко отклонение в гравитационното привличане. Само че магнитудът на това отклонение е по-малко, отколкото се очакваше.
"Гравитационните измервания на "Касини" показват отрицателна гравитационна аномалия в Южния полюс, която обаче не е толкова голяма, колкото се очакваше преди поради наличието на дълбока падина, открита от бордовата камера", съобщава водещият автор на проучването Лучано от Университет Ла Сапиенца. "Обяснението ни е, че има по-плътен материал на дълбочина, която компенсира липсващата маса - най-вероятно течна вода. Течната вода е седем процента по-плътна от леда. Магнитудът на аномалията ни даде данни за размера на водния резервоар".
Засега няма сигурни данни, че именно този течен океан захранва водните струи на Южния полюс, но учените считат, че вероятността затова е много голяма.
Източник: НАСА