26 юни 2014 г. 12:00 ч.
Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на Европейската космическа агенция (ЕКА) с име "Розета" приближава кометата Чурюмов-Герасименко. През месец май започнаха маневрите по сближаването и окончателното пристигане в орбита е планирано за август. "Розета" е историческа мисия и цели първото в историята навлизане в орбита и кацане на повърхността на комета.
На блога на мисията са публикувани някои пояснения относно камерата NAVCAM. Навигационната камера служи за навигация на автоматичната станция и нейните снимки помагат за изпълняването на комплексни маневри при сближаването с небесни тела - както стана, например, при сближаването на "Розета" с астероидите Стийнс и Лутеция преди няколко години.
Снимки от камерата NAVCAM на "Розета", направени в периода между 8-ми май и 22-ри юни, показващи приближаването на автоматичната станция към кометата Чурюмов-Герасименко - цялата поредица е качена на Youtube. Credit : ESA
Но след пристигането в орбита около крайната цел, а именно кометата Чурюмов-Герасименко, навигационната камера ще продължи да бъде използвана - за навигация спрямо формациите, които се намират на повърхността.
За да покаже как се работи с камерата NAVCAM, екипът публикува набор от снимки между 8 май и 22 юни, които са компилирани като видеоматериал, качен на Youtube.
В блог поста накрая има и още един интересен параграф. Буквално казано: "Както и с камерата OSIRIS, ние (б.авт. - екипът на NAVCAM) планираме да публикуваме още снимки, докато наближаваме кометата. Но понеже NAVCAM и OSIRIS имат сходна резолюция, ние имаме съгласие с OSIRIS да избягваме да публикуваме много данни в реално време, защото те могат да допринесат за извличането на научни данни, подобно и на OSIRIS. Всички научни инструменти имат собственически права в период от 6 месеца, след което данните ще бъдат публикувани на архив. Поради тази причина всички качени снимки от NAVCAM ще бъдат публикувани не по-късно от тогава".
Това е доста разочароващо становище. Макар че би следвало да се очаква, тъй като политиката на Европейската космическа агенция по отношение на публикуването на снимки се различава коренно от тази на НАСА. Наблюдавайки мисии на НАСА, ние сме свикнали снимките от повърхността на Марс, от орбита на Сатурн да пристигат в реално време. Дори и екипите на тези мисии, които не желаят да публикуват снимките си, са принуждавани от ръководството на агенцията да обнародват достатъчно голямо количество информация, защото такава е културата - НАСА се издържа от данъкоплатци и те имат право да разполагат с достъп до интересните неща.
Политиката на космическата програма на свободна Европа понякога е по-лоша дори и от тази на тоталитарен Китай. Изненадващо, но факт. Китайците също не публикуваха много снимки от първите мисии до Луната ("Чанг'e 1" и "Чанг'e 2") първоначално - но в рамките на срок от две години всички данни бяха качени в публичното пространство. Европейската "Розета", за която говорим в тази публикация, от своя страна облетя Марс през февруари 2007 година. Снимките от това облитане бяха публикувани чак през 2012 години, с цели 5 години закъснение! Емили Лакдауола от Планетното общество спомена, че предишният ръководител на камерата OSIRIS е бил изключително стиснат човек. И слава Богу обаче, него са го пенсионирали и новият ръководител Холгър Сиркс е много по-склонен да споделя снимките.
Когато Китай направи първото кацане на Луната в края на 2013 година, то беше излъчено в реално време и до един месец разполагахме с огромно панорамно изображение на околностите на сондата "Чанг'e 3". Когато европейската сонда "Хюйгенс" направи първото кацане на спътника на Сатурн - Титан - въобще, това беше първото междупланетно кацане от европейски апарат, тогава снимките бяха публикувани в реално време на сайта на НАСА (защото "Хюйгенс" е част от международната мисия "Касини-Хюгенс"). Но два-три часа след публикуването на снимките на сайта на НАСА, те бяха премахнати. По-късно се разбра, че ръководството на Европейската космическа агенция се е обадило на американските си колеги и настоявало да бъдат свалени материалите.
Проблеми имахме и когато мисията на НАСА "Доун" наближаваше астероида Веста през 2011 година. За пръв път подобна мисия на НАСА не публикува снимките си... оказа се обаче, че главната камера на тази мисия е доставена от Европейската космическа агенция и проектът се координира в Германия.
Както виждаме, Европейската космическа агенция не се слави с много добра политика по публикуването на снимките си.
Някои от американските космически ентусиасти бяха казали следното: разликата между политиката на НАСА и ЕКА е толкова голяма поради факта, че Стария свят е аристократичен и арогантен, за разлика от прогресивна Америка. Но това не е достатъчно добро обяснение, дори и да има нотка на истина.
Проблемът е самият начин, по който е структурирана Европейската космическа агенция. Европейската космическа агенция, както знаете много добре, е съшита с конци между космически институции и агенции на много държави в Европа. Да, това е прекрасен начин за Стара Европа да прави космонавтика със същото качество, каквото прави и НАСА и което е непосилни за отделните малки държавици. Затова искаме и България да е част от ЕКА. Но същевременно ЕКА по този начин е силно децентрализирана и никой "отгоре" не може да задължи екипът на даден инструмент, било то камера, да си публикува снимките в реално време.
Европейската космическа агенция прави опити да се промени това. Например, по отношение на мисия "Марс Експрес", която сега обикаля около Марс, на този космически апарат е инсталирана малка камера, която в началото на полета служеше за навигационни цели. От орбита на Марс не може да прави снимки с висока разделителна способност и същевременно не е от голям научен интерес на нито един от научните екипи. Затова ръководството на ЕКА одобри тази камерка да се използва като "уебкамера" за публикуване на снимки от Марс в реално време. Това беше голям PR успех.
И все пак, още много усилия трябва да се направят, за да се стигне до оптимизиране на публикуването на снимки.
Навлизането на "Розета" в орбита около кометата Чурюмов-Герасименко наближава. Наближава и есента, когато ще бъде кацането. Остава да се надяваме, че екипът ще е достатъчно отворен, за да публикува вълнуващи снимки.
По данни от: Блог на Розета