8 септември 2014 г. 18:09 ч.
Светослав Александров. "Марсианската треска" дойде! Космическите ентусиасти очакват със затаен дъх пристигането на две автоматични междупланетна станции в орбита около Червената планета - това са американската "Мейвън" и индийската "Марсианска орбитална мисия".
По принцип орбиталните апарати не са чак толкова атрактивни, колкото спускаемите, и не привличат толкова голямо медийно внимание. Хората обичат снимки, направени от повърхността, докато другите сонди, които обикалят около Марс, снимат от високо. Важността на орбиталните автоматични станции обаче не бива да се подценява.
Илюстрация: автоматичната междупланетна станция на НАСА "Мейвън" в орбита около Марс. Image Credit : NASA
Това е така, защото чрез орбиталните автоматични станции се осъществява връзката между Земята и намиращите се на Марс спускаеми апарати - "Опортюнити" и "Кюриосити". НАСА понастоящем работи с "Марс Одисей", който обикаля около Марс от 2001 година насам (затова е кръстен "Марс Одисей", в чест на книгата на Артър Кларк - "2001: Космическа одисея"), и с "Марс Риконисънс Орбитър", който обикаля около Марс от 2006 година насам. Между 2008 и 2012 година НАСА не е изпращала орбитален апарат - последните две мисии бяха спускаеми - "Феникс" през 2008 година кацна около Северния полюс на Марс, а през 2012 година се спусна и марсоходът "Кюриосити".
Тъй че най-младият орбитален апарат, който работи около Марс, е в орбита от 2006 година. НАСА сериозно се притеснява за застаряващата орбитална техника и дали няма да се стигне до момент, в който мисиите на повърхността ще останат без възможност за качествена комуникация.
С пристигането на "Мейвън" на 22-ри септември НАСА ще има в орбита около Марс изцяло нова автоматична междупланетна станция. Нейната основна мисия ще продължи една година, после в работна орбита ще може да работи още допълнително 29 месеца, а след като те изтекат, "Мейвън" може да бъде изпратен в по-висока орбита и да работи още дълги години. При добри обстоятелства "Мейвън" може да работи около Марс цяло десетилетие, поне до 2024 година - дотогава следващите спускаеми мисии - "ИнСайт" (ще лети през 2016 година) и следващият марсоход (ще лети през 2020 година) ще имат осигурена връзка със Земята.
Като допълнение, НАСА ще инсталира телекомуникационен пакет "Електра" и на европейско-руската мисия "ЕкзоМарс", която трябва да лети през 2016 година. Тя е орбитална и ако успее да стигне Марс (което не е много сигурно покрай непрекъснатите проблеми с руски ракети), ще служи също като резервен вариант за спускаемите апарати.
След 2020 година НАСА разглежда възможността за комерсиални автоматични орбитални станции, които да служат като ретранслатор между повърхността на Марс и Земята.
Сега, няколко думи за научните задачи на "Мейвън".
Да започнем с новината, която няма да се хареса на мнозина от вас. "Мейвън" няма оптична камера. Така че - забравете за красиви снимки на марсианската повърхност. Марс вече е достатъчно заснеман от "Марс Риконисънс Орбитър" и "Марс Одисей". На практика "Мейвън" няма да изучава толкова повърхността на Марс, а атмосферата на планетата. А вместо камера "Мейвън" има на борда ултравиолетов спектрограф IUVS, който ще служи за "очи" и ще прави глобални снимки на марсианската атмосфера.
Около атмосферата на Марс има твърде много неразгадани въпроси. Днес знаем със сигурност, че планетата е била много по-топла в миналото, въздухът е бил плътен, имало е реки, езера и други водни басейни. След милиарди години езерата пресъхнали, атмосферата е изтъняла. Защо е изтъняла? Какво точно се е случило?
Мощният спектрограф IUVS ще проследи как Марс губи водата си от атмосферата. Но не само водата е изчезнала от атмосферата, въглеродният диоксид - също. Къде е отишъл въглеродният диоксид? А къде е отишла водата? В космоса ли са изчезнали... или са потънали в кората, формирайки минерали?
Осем са научните инструменти, които ще търсят отговорите на тези въпроси. Освен спектрографът, на борда има и Neutral Gas and Ion Mass Spectrometer (NGIMS), който ще измерва профилите на хелия, кислорода, азота, въглеродния окис и въглеродния диоксид, азотния моноксид и аргона. Инструментът STATIC ще изучава термалните и супратермалните йони, които избягват от атмосферата на Марс. Инструментът SWEA ще изучава взаимодействието на слънчевия вятър с марсианската атмосфера, топологията на магнитното поле, свойствата на локалните полярни сияния. Инструментът SWIA ще изучава основните плазмени процеси около Марс. SWIA, SWEA и STATIC са сходни инструменти - всичките те представляват тороидални анализатори.
Инструментът SEP измерва йоносферните взаимодействия. Инструментът LPW се състои от две части - първата представлява сонда на Ленгмюр, тя ще измерва йоносферните свойства, електронната температура, електрическия потенциал на плазмата.
Екстремният ултравиолетов експеримент EUV e част от инструмента LPW и ще изучава слънчевите емисии от различни региони на Слънцето в екстремните ултравиолетови области. Тъй като "Мейвън" ще работи в периода около Слънчевия максимум, когато Слънцето е активно, учените предполагат, че ще наблюдават процеси, които навремето са се случвали в далечното минало, когато нашето Слънце е било младо и е взаимодействало с Марс много по-активно.
Последно остана да опишем магнетометъра. Този инструмент измерва магнитното поле на Марс, изучава взаимодействието на слънчевия вятър с Марс и подпомага измерванията на другите инструменти.
Както сами виждате, планирана е богата научна дейност за автоматичната междупланетна станция "Мейвън".
Пристигането е на 22 септември, след 4:00 часа българско време.
Източник : MAVEN