Русия може да е единствената държава, която изстрелва хора до "Международната космическа станция", но това не променя факта, че изостава сериозно в иновациите и научната си програма. Image credit : Roscosmos
23 август 2015 г. 14:45 ч.
Светослав Александров. Русия може да е единствената държава, която изстрелва хора в космоса, но някогашната величествена руска програма все повече бива приковавана обратно към Земята поради "изтичане на мозъци" и финансови трудности, пише експертът Алексей Еременко за Ен Би Си Нюз.
"Руската космическа индустрия е в очевидно състояние на криза", смята Асиф Сидики, професор от университета Фордъм в Ню Йорк и експерт по руската космическа програма.
В рамките на пет години, от 2010 до 2015-та година, Русия е загубила общо 15 космически апарата. Най-честото обяснение, което е давано за тези загуби, е монтажна грешка.
Един от най-големите шокове, които преживява САЩ по време на Студената война, е когато през 1961 година СССР изпраща за пръв път човек в космоса - Юрий Гагарин. До ден днешен Русия все още изстрелва повече ракети от която и да е друга нация, а руските ракетни двигатели се търсят дори от НАСА. Но страната изостава в сферата на иновативни изследователски програми, като мисията на САЩ "Ню Хърайзънс" до Плутон.
"Ние сме изостанали в научната програма. Забравили сме как да конструираме и да изпращаме безпилотни междупланетни станции", съобщава Игор Маринин, главен редактор на престижния руски сайт за космонавтика "Новости космонавтики".
Отнема години на междупланетните станции да достигнат до техните цели, но понастоящем Русия няма нито една, която да пътува в космоса. Последната междупланетна мисия на Русия - "Фобос 2" преустановява работа в орбита около Марс през 1989 година.
Донякъде проблемът се дължи на недостатъчно финансиране - макар и Русия да е увеличила парите, които дава за космонавтика - от $960 милиона през 2005 година до $4.1 милиарда миналата година, това все още е много по-малко в сравнение с НАСА, която е похарчила $17.6 милиарда за космос през 2014 година.
Но изтичането на мозъци също е причина за кризата. След колапса на СССР през 1991 година много от работещите в космическата индустрия бягат на Запад в търсене на по-високо платена работа. Това води до "дупка в поколенията", която засяга критичните научно-изследователски програми и разработки.
"Четиридесетгодишните, за които се предполагаше, че трябва да заемат върховите работни места в индустрията, трябваше да го направят през 90-те години... но не го направиха", смята Маринин.
Вярно е, че заплатите се повишават в Русия през последните години, но това не е достатъчно. Един руски космонавт получава $26 000 на година, докато един американски - между $63 000 и $139 000 годишно.
Финансовите проблеми няма да изчезнат лесно поради западните санкции и спада в цените на горивата. От една страна по-ниската цена на горива ще доведе неминуемо до финансови загуби за Роскосмос, но от друга страна санкциите означават, че определени космически компоненти не могат да се внасят в Русия и трябва да бъдат преизобретени отново на местна почва.
В същото време руските компании страдат от проблеми, свързани със липса на контрол на качеството и експертни недоглеждания. Например през 2013 година руска ракета "Протон" беше загубена, защото някакъв инженер е инсталирал сензор наобратно и даже го е зачукал, за да влезе в гнездото си.
Правят се опити за реформи в сектора - например Роскосмос ще бъде превърната в комерсиална компания, според което агенцията трябва да стане по-конкурентоспособна.
Професор Сидики обаче е скептичен, че мерките ще проработят. "Нито един от дългосрочните планове през последните 15 години не е бил завършен навреме. Няма причина да вярваме, че и този ще бъде постигнат", казва той.
Това ще задълбочи изоставането, смята Алексей Калтушкин, ръководител на частната корпорация Лин Индустриал. "Ако космическата реформа е в застой и частният сектор не порасте, изоставането на Русия ще продължи", категоричен е той.
Източник: NBC News