Ако двигателят "ЕмДрайв" работи, това практически би елиминирало нуждата от гориво на борда на "Международната космическа станция". Image Credit : NASA
5 май 2015 г. 16:03 ч.
Светослав Александров. През последните няколко дни новинарските агенции излязоха с бомбастични заглавия, че НАСА е успяла да разработи революционен двигател, който нарушава добре известните закони на съвременната физика. В България новината бе отразена и на авторитетния новинарски сайт "Наука ОФнюз". Първоизточникът обаче е сайтът NASASpaceflight.com, откъдето тръгна всичко. Преобладаващите новинарски статии са по-скоро оптимистични, като се твърди, че ако двигателят е ефективен, това ще направи полетът до Луната възможен за часове, а до Марс за 70 дни.
Но дали положението е така оптимистично? Водещи изследователи и популяризатори съветват да се отнасяме изключително скептично към тази новина, дори и след очевидно успешните тестове през месец април.
Ето какво представлява двигателят накратко: има кухо конично устройство, в което се пуска микровълново лъчение. Лъчението се отразява напред-назад в кухините и посредством наистина неизвестен досега механизъм се получава тяга. Двигателят не е съвършено нов - замислен е преди 15 години от Роджър Шойър. Оттогава насам по него работят няколко групи изследователи - вкл. една китайска, на Юан Ян, която предлага двигател от този тип да бъде изпратен тестово на "Международната космическа станция". Група на НАСА също се занимава с двигателя, като групата се казва "Ийгълуъркс лаб". Тази група на НАСА разучава и други идеи, които са на ръба на познанията на науката и някои от тях граничат с научната фантастика - вкл. и за т.нар. "Уорп драйв".
Съгласно получените резултати от тестовете през април, при които двигателят е бил изпробван във вакуум, 10 киловата мощност са довели до получаването на 0.00061183 тона сила. Това е много по-слаб резултат от предсказанията на Роджър Шойър. Но поне доказва, че нещо се случва в това кухо конично устройство.
Проблемът обаче е следният - когато изказваш изключително твърдение, то трябва да бъде подплатено с изключителни доказателства. В случая изследователите твърдят, че не знаят по какъв механизъм работи двигателят, но ако той така или иначе води до получаването на тяга, нашето разбиране за науката трябва да бъде преработено, а не обратното - експериментът да се "нагласи" така, че да съвпадне с някоя теория.
И това е така - всички учени са съгласни с гореспоменатото твърдение. Колкото и добра да е една теория, в момента в който експериментът е в конфликт с нея, теорията престава да е валидна и има нужда от ревизия.
Но тук е проблемът - почти няма експерименти, резултатите от които да са описани в научни списания. Научната литература е много малко по въпроса. Има само една статия, публикувана (източник) на 28 април и е от типа Conference paper - резултати, представени на конференция, не такива, които са публикувани в списание с импакт фактор.
Както пише Етан Сигел, професор по физика и автор на статия във Форбс (източник), за да може идеята да бъде приета насериозно в научния свят, нужно е минимум експеримент, при който получената тяга е в съотношение с приложената енергия - колкото повече енергия се прилага, толкова по-голяма тяга получаваме, изчисляване на стандартното отклонение и изчисляване на стандартната грешка, провеждане на опита в среда, напълно изолирана от атмосферни, гравитационни и електромагнитни влияния, да се предостави публично дизайна на двигателя и да се опише опита достатъчно добре, за да може други учени да потвърдят резултатите, и разбира се, да имаме накрая статия, която е публикувана и приета в списание, след като бъде ревюирана от рецензенти.
За съжаление ние до този момент не разполагаме с нищо такова: имаме три екипа, които дават три различни стойности на тягата при различни мощности, като стойностите не подлежат на сравнение, за "Ем драйва" на НАСА тягата е между 30 и 50 микронютона при лимит на измерващото устройство 10-20 микронютона (т.е. виждаме резултати само няколко стандартни отклонения над грешката на измерване), засега устойството на НАСА е само в ръцете на Ийгълуъркс и не на последно място - няма статия в списание в импакт фактор, има просто представяне на резултати на конференция.
Поради тази причина ние все още не можем да вземем твърденията на групата Ийгълуъркс насериозно. Поне до момента в който наистина има какво да представят на научния свят, а после- и на обществото.