Известната снимка на разпадащата се совалка "Колумбия". Credit : NASA
1 февруари 2015 г. 18:18 ч.
Светослав Александров. Преди 12 години се случи трагедията, която завинаги промени облика на пилотираната космонавтика. Нито една друга трагедия - нито на "Чалънджър", нито на "Аполо 1", нито на "Союз 1" или последната, на "СпейсШипТу" не е довела до прекратяване на програми и цялостна ревизия на пилотираните полети. Трагедията на "Колумбия", която се случи на 1-ви февруари 2003 година, направи точно това.
И така, датата е 1 февруари 2003 година. Часът по местно време е 8:00 часа, а метеорологичните условия са достатъчно добри, за да позволят кацане. Тогава ръководството на полета нарежда на командир Рик Хъзбанд и пилот Уилиам МакКуул да запалят двигателите на совалката "Колумбия" за излизане от орбита и навлизане в атмосферата. Запалването е проведено в 8:15 ч. и всичко изглежда да е наред.
В 8:44 ч. "Колумбия" навлиза в горните слоеве на атмосферата. В 8:50 ч. и 32 сек. совалката се завърта надясно, както е предвидено по план. В 8:50:53 ч. е отбелязан момента на максималното нагряване, когато силите на триене и съпротивление са най-големи.
Но в 8:53:46 ч. наблюдатели на Земята забелязват първия признак, че нещо не е наред. Нагретият въздух около совалката изведнъж става по-ярък и се появява нетипична черта в следата, която "Колумбия" оставя зад себе си. През последващите 23 секунди, докато совалката пресича щатите Калифорния и Невада, наблюдателите виждат още 4 подобни събития. Още 18 явления са наблюдавани и от жителите на Юта, Аризона, Ню Мексико и Тексас през следните 4 минути.
Но наземното ръководство на мисията не знае нищо за това, което се случва. Първият признак, че нещо не е наред, е забелязан в 8:54:24, когато ръководството по системи за поддръжка, механика и екипаж MMACS информира полетния директор, че четири хидравлични сензора са "извън скалата". През следващите минути започва дискусия какво може да означава това.
В 8:59:15 ч. MMACS информира полетния директор, че на Земята вече не постъпват данни за налягането на гумите от лявата страна на совалката. Наземният комуникатор (CAPCOM) информира совалката "Колумбия", че е видял съобщенията за налягането в гумите.
Точно в 08:59:32 ч. е получено последното съобщение от командира на совалката Рик Хъзбанд: "Прието..." и връзката прекъсва на следващата дума.
От 08:59:32.136 ч. нататък наземните ръководители не получават никакъв сигнал от совалката. Но те продължават да са в неведение, че проблемът е фатален, защото по принцип по това време се очаква загуба на сигнала по план поради смяна на антените.
По-късно наземните наблюдатели ще забележат точно в 9:00:18 ч. ярки светкавици около совалката "Колумбия" и рязка промяна в следата, оставена от нея. Предполага се, че тогава е настъпило разрушаването на "Колумбия". Но все още никой от официалното ръковдство не знае какво става...
В 9:02:21 ч. коментаторът по НАСА ТВ оповестява, че остават 14 минути до кацането на "Колумбия" и че ръководството на полета се мъчи да възстанови връзката със совалката. В същото време е записан следния разговор между ръководителя по инструментация и комуникация (INCO) и полетния директор:
Полетен директор: "INCO, при предишните данни ние се бяхме наклонили наляво и вие очаквахте връзката да е мъничко скапана, но не чак толкова дълго?"
INCO: "Тъй вярно, Полетен. Аз очаквах да имаме само мъничко прекъсване. А това е вече доста дълго".
Полетен: "Нямаше промени в бордовата конфигурация преди да загубим връзката?"
INCO: "Тъй вярно, полетен. Всичко изглеждаше наред".
В 09:03 минути предстои възобновяването на връзката посредством острова Мерит (MILA). Часовниците показват 12 и половина минути до кацането. Тогава е проведен разговор между полетния директор и MMACS:
MMACS: "Относно налягането на гумите, ние видяхме, че данните са колебливи малко преди да изчезнат, така че наистина вярвам, че става въпрос за проблем с инструмента".
Полетен: "Добре".
Горният разговор показва, че до това време няма никакви данни, които показват основание за сериозно притеснение. Напрежението продължава да расте до 09:08:25 ч., когато е проведен следния разговор:
Наземен контрол: "MILA въвежда една от антените си в режим на търсене".
Полетен директор: "Прието. Динамика на полета, тук полетния?"
Динамика на полета: "Продължавай нататък, полетен".
Полетния: "Имаме ли, получили ли сме вече данни по проследяване?"
Динамика на полета: "Имаме някакво премигване на проследяващи данни, това са лоши данни, Полетен. Не вярваме, че това е совалката".
Към 09:09:29 ч. по план би се очаквало "Колумбия" да се изравнява с пистата. Точно тогава един човек от контрола на мисията получава обаждане по мобилния си телефон от някого, който току що е видял предаване по телевизията с кадри на разбиващата се совалка. Контролът на мисията уведомява полетния директор за катастрофата.
Последният разговор е следният:
Полетен: "Наземен контрол, Полетен. Наземен контрол, Полетен?"
Наземен контрол: "Полетен, тук наземен контрол".
Полетен: "Заключи вратите".
Това накратко означава - цялостно залостване, докато всички екипи архивират оригиналните данни до този момент, които ще са нужни за установяването на причината за аварията. Започва масово издирване на отломки, а няколко часа по-късно тогавашният президент Джордж Буш прави официално изявление, че совалката е загубена. Всички седем души са обявени за загинали: Рик Хъзбанд, Уилиам МакКуул, Дейвид Браун, Калпана Чаула, Майкъл Андерсън, Лоръл Кларк и Илан Рамон.
Архив на записа на НАСА ТВ от 1-ви февруари 2003 г. може да изгледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=LijS7XP4vp8
След това ... започна разследването, което установи, че две седмици преди старта, още при излитането на "Колумбия", парче изолационна пяна се е откъснало от горивния резервоар и ударило крилото на совалката. Проблемът останал незабелязан докрай.. и когато совалката нвавлязла в атмосферата, горещият въздух проникнал под обшивката и това довело до постепенно разпадане. Данните от сензорите за спада на налягането на гумите показаха, че не е имало никакъв проблем с инструментацията, а всичко било признак на реалното разпадане на структурата на "Колумбия"..
Тези от нас, които съпреживяхме трагедията, знаем: има два периода в пилотираната космонавтика: преди 2003 и след 2003 година.
Преди 2003 година, спомняме си, въобще нямаше разговори, нито планове човек да се връща на Луната и да лети до Марс. Планираше се "Международната космическа станция" да бъде експлоатирана до 2015, максимум до 2020 година, а повечето от совалките с правилна поддръжка трябваше да летят до 2015. Най-новата совалка, която е "Индевър", можеше да бъде пусната в експлоатация дори до 2020-та, ако не и до по-късно.
С катастрофата на "Колумбия" стана ясно, че това няма как да стане. Две аварии на совалки, общо 14 загинали души, са твърде много. Смъртната присъда на програмата бе подписана. По-късно бе начертан план, който предвиждаше да има полети на совалки до 2010 година (всъщност с отлаганията последният совалков полет бе проведен през 2011-та), само колкото да се довърши конструкцията на "Международната космическа станция". Само едно изключение беше направeно - последна сервизна мисия до телескопа "Хъбъл", която бе проведена през 2009 година.
И така стигаме до днешната ситуация, в която продължаваме да усещаме отзвука на "Колумбия" твърде болезнено. А той е - НАСА засега не провежда пилотирани полети и това ще продължи поне до 2017 година, когато ще са готови новите космически кораби. Същевременно САЩ се принуждава да закупува места на руски кораби "Союз" - ситуация, в която страната вече не се чувства комфортно, още повече покрай напрежението около Украйна и влошаване на дипломатическите отношения между САЩ и Русия.
И много други разговори бяха проведени. Годините след катастрофата на "Колумбия" съвпаднаха с бурния разцвет на безпилотната космонавтика, с кацанията на марсианските безпилотни мисии "Спирит" и "Опортюнити", с пристигането "Касини" в орбита Сатурн и т.н. Хората се питаха: трябва ли да има изобщо пилотирани мисии? Роботите вършат всичко, а пилотираните кораби дори не летят до други планети. Защо да умират напразно астронавти?
Накрая бе взето решение: трябва да има пилотирана космонавтика, но тя трябва да бъде смислена. Човек е длъжен отново да се устреми отвъд близкия космос, нужно е да има пилотирани полети до Луната, до Марс и по-нататък.
Дали това ще стане? 12 години след катастрофата на "Колумбия" ние не знаем. Знаем, че има всички предпоставки. Миналата година НАСА тества нов кораб "Орион" за полети в далечния космос, частниците създават кораби за комерсиализиране на околоземната орбита.
Надявам се, че ще има и обществена, и политическа воля.
Трябва отново да се отправим към звездите.
Иначе смъртта на загиналите ще е била напразна.