Снимка на "пустинния лак", заснета от марсохода "Пърсъвиърънс". За сравнение в малкото кръгче е показано как изглежда явлението в пустиня на Земята.
22 август 2022 г. 18:15 ч.
Светослав Александров. След като в началото на 2021 г. марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" кацна на повърхността на Марс, екипите го насочиха към пресъхналата делта на отдавна изчезнала река, вливала се в някогашното езеро, което днес представлява кратер с име Йезеро. Пътешествието отне дълги месеци и през април тази година "Пърсъвиърънс" най-сетне достигна крайната си цел. Учените с голямо нетърпение очакваха първите снимки и научни данни, тъй като пресъхналите речни делти са най-доброто място, където могат да се търсят следи от отминал живот на Червената планета. Д-р Стийв Ръф от Аризонския държавен университет и изследовател с десетилетна практика в сферата на марсианската геология ни информира, че марсоходът вече може и да се е натъкнал на такива следи.
Ученият поддържа канал в Youtube под никнейма Mars Guy, като последният епизод бе излъчен вчера и в него се разказва за последната находка на "Пърсъвиърънс". Става въпрос за явление, известно под названието "пустинен лак".
На Земята "пустинният лак" представлява тънка черна субстанция, която покрива скалите в най-безводните райони. Тъй като покритието се образува много бавно, със скорост от няколко микрона за хиляда години, изследователите все още нямат представа за точните механизми на неговото формиране. Счита се, че участват както небиологични, така и биологични процеси. "Пустинният лак" се състои основно от глинени минерали, железни окиси и манган. В научна статия, публикувана на 14-ти юни 2021 г. в сп. Доклади на Националната академия на науките на САЩ, изследователски екип с водещ автор У. Лингапа описва механизъм за обогатяването на "лака" с манган посредством метаболизма на синьо-зелено водорасло от р. Chroococcidiopsis, което типично обитава земните пустинни местности. Причината, поради която Chroococcidiopsis натрупва вътреклетъчен манган, се корени във факта, че той може да служи като щит срещу вредните слънчеви лъчения.
"Сега "Пърсъвиърънс" е успял да открие сходно покритие и върху марсианските скали", коментира д-р Ръф в своето видео, на което представя новите фотографии от марсохода, всичките заснети през настоящия месец август.
Изследователите знаят за съществуването на "пустинния лак" още от времето на Чарлз Дарвин, който е сред първите, които са го описали, но дали на Марс явлението е идентично? Няма спор, че "Пърсъвиърънс" ще проведе подробни изследвания на скалите в кратера Йезеро, за да установи техния химичен състав. Ако се окаже, че в този "лак" има манган, ще е изключително вълнуващо. Но и да няма, това не би било доказателство за отсъствието на марсиански живот. Все пак никой не знае какъв точно е метаболизмът на местните микроби.
Дали марсианският "лак" съдържа фосили от някогашни микроорганизми, това може да не стане известно докато скали от Марс не бъдат доставени на нашата планета. Именно с тази задача се занимава "Пърсъвиърънс" - марсоходът периодично колекционира избран скален материал и го опакова в контейнери, но възвръщаемата ракета и космическият апарат, нужни за транспорта на контейнерите към Земята, ще бъдат изстреляни в хода на по-късна мисия. Първите проби ще бъдат получени в началото на 30-те години.
Тогава, твърди д-р Ръф, те ще бъдат изучени от мощни наземни микроскопи, иначе твърде обемни, за да ги изпратим на Марс. Тук напомням, че "Пърсъвиърънс" разполага със собствен микроскоп и камера - WATSON, който е почти идентичен на този на стария марсоход "Кюриосити", MAHLI, с резолюция 13.9 микрона на пиксел. Така микроскопът е по-скоро с възможностите на мощна лупа.
Бордовите микроскопи на марсоходите са в състояние да заснемат макроскопични групирания на микроорганизми, ако такива съществуват, но не могат да фотографират в детайли единични прокариотни микроорганизми, напр. клетки на Chroococcidiopsis. Повечето прокариоти са с размер 1-30 микрона, а най-малките структури, които могат да се идентифицират на снимките на MAHLI или WATSON, са с размер 45-60 микрометра.
Така че вероятно ще се наложи да почакаме, докато скалите от Марс пристигнат на Земята, за да установим с убеденост - имало ли е на Червената планета живот или не.