Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

На снимката: придвижването на първата ракета "Спейс Лонч Систъм" към стартовата площадка. Photo credit : NASA

17 август 2022 г. 10:50 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине наред, на 29-ти август НАСА ще изстреля за пръв път ракетата "Спейс Лонч Систъм" с кораба "Орион" на демонстрационната мисия до Луната "Артемис-1". Това ще е втората мисия от програмата "Артемис", като първата "Кепстоун" излетя в края на юни. Но голяма част от космическите ентусиасти не са ентусиазирани, а някои от тях открито стискат палци за провал. Как изобщо е възможно това? 

Както пише космическият експерт Ленърд Дейвид за уебсайта Инсайт Аутър Спейс, пътят към реализацията на този проект бе дълъг и криволичещ след налети милиарди долари и политически алабализми. Но имайки предвид, че десетилетия наред чакахме да се появи програма за завръщане на Луната, експертът е изненадан и не може да се сети за друг период в историята на космонавтикта, когато хората са стискали палци НАСА да се провали. Поради тази причина Дейвид реши да интервюира известни космически експерти, които да споделят своето мнение по темата.

"Не мисля, че става въпрос точно за това, че "искат НАСА да се провали". Става въпрос за гняв към НАСА, която е натисната от Конгреса да се провали, тъй като използването на "Спейс Лонч Систъм" като подход представлява още една задънена улица", смята Ранд Самбърг, анализатор и консултант в сферата на космическата политика, високите технологии и бизнеса.

"Ядосан съм като данъкоплатец, но още повече като космически ентусиаст, че НАСА бива притискана от Конгреса да харчи пари за нещо, което не е необходимо, за да се завърнем на Луната. Програмата ще бъде също толкова неустойчива, колкото някога беше и "Аполо" поради същите причини, а през това време не даваме пари за неща, които могат да ни заведат обратно на Луната по устойчив начин", твърди експертът. 

Това, което противниците на "Спейс Лонч Систъм" желаят, е на НАСА да бъде позволено да се завърне на Луната съобразно мащабируем и устойчив подход, в рамките на който Конгресът няма да бъде въвлечен в избора на конструктивните решения и архитектурата, но това ще означава, че нито "Спейс Лонч Систъм", нито "Орион" ще са необходими.

"На НАСА просто трябва да бъде позволено да закупи превоз от частния сектор по същия начин, по който днес закупува превоза от и до околоземна орбита. Изборът на "Старшип" за кацането на Луната бе добро начало, но логичното заключение е, че СпейсЕкс трябва да се ползват за всичките етапи на лунното пътешествие, а не само за кацането", категоричен е Самбърг.

"Да използваме технологиите от 70-те години, за да изпратим неколцина астронавти на Луната, при това в най-добрия случай едва няколко пъти през това десетилетие, за цена от милиарди долари за единичен полет - това е жалка липса на визионерство в сравнение с това, което милиардерите искат да направят и ще направят", заключава експертът.

Самбърг е сред критиците на "Спейс Лонч Систъм", но други експерти имат по-нюансирано становище.

"Не мисля, че хората искат НАСА да се провали в смисъла "Спейс Лонч Систъм" да гръмне. Те просто искат "Спейс Лонч Систъм" да се махне от пътя им, защото смятат, че това е античен динозавър, докато "Старшип" е лъскавото ново нещо", твърди Марсия Смит, основател и автор на Спейс Полиси Онлайн.

Смит смята, че критиците пренебрегват факта, че когато започна програмата "Спейс Лонч Систъм", "Старшип" все още не съществуваше. "Нямаше никакво състезание между "Спейс Лонч Систъм" и "Старшип". Тогава дилемата беше - или "Спейс Лонч Систъм", или няма да има никаква лунна ракета, защото президентът Барак Обама беше прекратил работата по свръхтежката ракета "Арес 5". Тогава "Фалкън 9" едва започваше своето съществувание, а какво оставаше за "Старшип". Когато Конгресът заръча на НАСА да построи "Спейс Лонч Систъм" през 2010 година, "Фалкън 9" имаше само един полет зад гърба си. Ракетата демонстрира своята възвръщаемост седем години по-късно".

Смит също така е на мнение, че критиците смятат "Старшип" за алтернатива на "Спейс Лонч Систъм", но най-новият проект на Илон Мъск още не е достигнал до космоса. Освен това критиците игнорират факта, че "Старшип", за разлика от "Спейс Лонч Систъм", не може да лети директно до Луната - ракетата има нужда от горивна станция в околоземна орбита, която тепърва ще се строи.

Но най-важното: "Старшип" трудно може да бъде сравняван със "Спейс Лонч Систъм", защото това е фирмен проект и бюджетът му е фирмена тайна. "Човек може да се надява, че не е очеизваждащо скъп като "Спейс Лонч Систъм", но само Илон Мъск и вътрешният му кръг знаят със сигурност. Колко струваха всички тези провали на прототипите на "Старшип"? Поддръжниците на Мъск го приветстваха, когато те се взривяваха, понеже той поемаше рискове, но щяха ли да се чувстват по същия начин, ако ставаше въпрос за средства на данъкоплатци?", пита се Смит.

Според експерта отношението може да се промени, тъй като Мъск наскоро получи $3 милиарда от НАСА за разработката на "Старшип": "Малка сума в сравнение със "Спейс Лонч Систъм", но все пак са много пари". 

Смит смята за положителна черта на Мъск това, че той благодари на НАСА всеки път, когато агенцията му се довери за изпълнението на дадена задача и недоумява защо толкова хора я презират. "Изглежда, че мнозина не са наясно колко пари от данъкоплатците е получил чрез НАСА за разработката на "Фалкън", "Драгън" и вече за програмата за пилотирано кацане на Луната", казва Смит.

Други експерти категорично оспорват необходимостта от "Спейс Лонч Систъм" и "Орион".  "Тези машини не могат да стигнат до Луната. Те просто ще обикалят около нея, докато китайците и руснаците построят своята изследователска станция долу на повърхността. И дори това приключение по съзерцаване на Луната ще е само за трима души. Космическият кораб на СпейсЕкс "Старшип" ще може да лети със 100 души в луксозна обстановка, ще може да каца на Луната, ще излита и ще се връща на Земята - всичко, което "Орион" и "Спейс Лонч Систъм" не могат да правят", е на мнение Хауърд Блуум от Комитета по насочване на космически разработки.

Историкът Джон Логсдън, хоноруван професор от университета "Джордж Вашингтон", твърди, че не може да се сети за нито един друг космически проект, който да е генерирал толкова отрицателни емоции. "Това е, защото той е олицетворение на стария подход, по който се правят нещата. "Спейс Лонч Систъм" бе наложен на НАСА от Конгреса, отразявайки гледищата на наследствените, традиционни аерокосмически поддоставчици и работната общност на НАСА. Всичко това превръща проекта в удобна мишена за тези, които са убедени, че старият начин на работа е погрешен", казва Логсдън.

Но той все пак смята, че известен консерватизъм не е излишен, особено на фона на факта, че "Старшип" още не е проработил. "Според архитектурата на "Артемис" НАСА ще използва горната степен на "Старшип" за спускаем апарат. Имаме нужда от 5-6 изстрелвания, които да доставят горивото, за да може това нещо да проработи. В известен смисъл е безумно", твърди Логсдън. "Спейс Лонч Систъм далеч не е идеален проект, но е готов да бъде закаран на стартовата площадка и се надяваме, че е в готовност и да полети. Да кажеш "не прави това" и да чакаш за "Старшип Хеви", в това няма никакъв смисъл. Разумно е да използваш това, с което разполагаш, а не да залагаш на това, за което се надяваш".


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/