Дмитрий Рогозин
16 юли 2022 г. 11:15 ч.
Светослав Александров. Дмитрий Рогозин вече не е шеф на Роскосмос и мнозина си отдъхнаха, защото бе силно поляризираща фигура и беше трудно да се работи с него. В България пък никак не го харесваме заради неговото презрение към българите, което публично изрази в социалните мрежи. Въпреки всичко всеки ръководител оставя зад себе си по нещо добро и нещо лошо, така че е време да погледнем обективно към Рогозин и какво наследство той остави зад себе си в руската космическа агенция.
По темата своето есе написа Виталий Егоров, космически експерт, за сайта Медуза.
Егоров е категоричен, че за да разберем истинския Рогозин, ние трябва да отсеем делата от думите му. В България и на запад мнозина му се смеехме на "обещанията" как Русия ще се върне на Луната, ще изстрелва десетки спътници, ще задмине Илон Мъск и ще построи ядрен буксир. Тук обаче трябва да се упомене, че тези изказвания не бяха предназначени за широката аудитория - в много от тях той подчертаваше "ако нужните средства бъдат заделени за това". Именно в това се корени разликата. Ако този израз отсъстваше, щеше да е празна фукня, но реално изказът не беше обещание, а политическо лобиране към режима на Путин, за да има повече пари за космонавтиката. Очевидно в това отношение Рогозин не беше успешен.
Управлението на Дмитрий Рогозин беше успешно в някои сфери, твърди Егоров. Първото и най-важното - след многократни смени на ръководители през последното десетилетие, качеството на работа в руския отрасъл най-сетне се повиши и аварийността на ракетите намаля. Тя не стана нулева - през декември ускорителен блок "Персей" на ракета "Ангара" аварира в околоземна орбита. Разбира се, както Рогозин, така и останалата част от управлението на Роскосмос се опитаха да покрият катастрофата и да направят така, че обществото или да не разбере, или да не ѝ обърне внимание. Но дори и да включим в статистиката такива единични случаи, имахме безпрецедентна поредица от успешни изстрелвания. Всичко това е заслуга на политиките на Рогозин.
Второ, може да се каже със сигурност, че по времето на Рогозин корупцията в Роскосмос драстично намаля. Под негова егида беше създадена специална комисия в агенцията, която да оценява отделните предприятия и съответно да прихваща навреме рушветите. Намаляха повдигнатите дела за корупция - вярно, не спаднаха до нула и корпуционните практики на космодрума Восточний продължиха, но дори и да вземем и тях предвид, спадът е осезаем в сравнение с наблюдаваното при предишни ръководители. Нещо повече - Егоров подчертава, че Рогозин е способен да проявява човешко отношение, например когато арестуваха Иван Сафронов. Шефът на Роскосмос не го отхвърли, както би се очаквало под режима на Путин, а даже се изказа в негова защита и очевидно се интересуваше от съдбата му.
Трето, по времето на Рогозин беше постигната вертикална интеграция на предприятията. Преди неговото ръководство много от тях бяха обединени под шапката на Роскосмос, но все още работеха автономно. Това водеше до дупликация на произведените компоненти и липса на иновации. Рогозин успя да промени положението и да централизира Роскосмос, увеличавайки ефективността на агенцията.
Но всичко добро свършва дотук...
Дмитрий Рогозин, твърди Егоров, на първо място използваше позицията си за лична изгода. Нормално е, понеже в миналото е бил политик, той да се обляга на влиянието си, за да може Роскосмос да печели държавни поръчки. Но той отиде по-далеч, експлоатирайки Роскосмос според собствените му разбирания и политически възгледи за личното си облагодетелстване.
Второ, Рогозин упражняваше натиск върху Европейската космическа агенци и върху чуждестранните фирми. Така той унищожи шанса руската космонавтика да печели международни поръчки, както и руски учени да бъдат включени в международни проекти. Разбира се, че събитията през 2014 и най-вече войната в Украйна през 2022 г. бяха основният фактор, но външната политика на Рогозин беше окончателното, което отблъсна неговите партньори. Рогозиновите публикации и крайни изказвания бяха забелязани от всички и като резултат светът има много лошо отношение към Русия.
Трето, през последните 10 години Роскосмос не успя да сключи нито един нов международен договор и не създаде нито едно ново партньорство. Последният голям проект бе ЕкзоМарс, но той наскоро беше прекратен и след него други няма. Беше подписано сътрудничество с Китай за съвместно изучаване на Луната, но няма никакъв практически прогрес.
След началото на т.нар. "специална военна операция" Рогозин умишлено прекрати доставката на ракетни двигатели към Щатите, отказа да осигури ракети за вече платените чуждестранни поръчки, като това най-вече касае британското предприятие УанУеб. Нещо повече - той си присвои шест закупени от фирмата ракети. Рогозин представи своите действия като политически акт спрямо Великобритания, но единственото, което постигна е да покаже колко ненадежден партньор е Роскосмос. Рогозин доказа, че Русия може да ви отмъкне парите, да ви обещае нещо и да не ви предостави нищо. Сега целият свят е убеден, че с руснаците не може да се работи дори в сферата на космонавтиката и това е лична заслуга на Рогозин.
Тъжното е, твърди Егоров, че Рогозин притежаваше потенциала да остане в историята като много добър лидер. Днес можеше да говорим за него като за човека, спрял корупцията в Роскосмос и колапса, в който руската космонавтика започна да потъва след 2014-та. Единственото, което се изискваше от него, бе да работи мълчаливо и да не намесва политиката. Но Рогозин не си мълча. Като резултат, опитвайки се да спаси руската космонавтика, той унищожи нейното бъдеще. Видно е, че единствено руският пазар и държавните договори не са достатъчни, за да може Роскосмос да посрещне нуждите си, било то да държи стабилно ниво, било то да иновира и да има някакво развитие.
Но в крайна сметка експертът е категоричен, че дори и лидерът на Роскосмос да беше страхотен, най-важният фактор, който определя отношението на света към Русия, е войната в Украйна. Докато Русия се опитва да разгори тази война, обхващайки целия свят, няма значение кой управлява Роскосмос - светът няма да иска да си партнира с руската космическа индустрия.