Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Спътникът "Арктика-М" №1, който ще бъде изстрелян на 28-ми февруари. Фото: Роскосмос 

27 февруари 2021 г. 10:45 ч.

Светослав Александров. Космическата програма на Русия не е известна с бързото изпълнение на проектите си, а и голяма част от тях никога не достигат до реализация след като напуснат чертожната дъска. Сега обаче изглежда, че страната най-после е в готовност да започне изграждането на спътниковата мрежа, която ще наблюдава северната полярна област на Земята - там, където се простира съществена част от територията на Руската федерация. 

Началото на проекта е положено в края на 2007 година, когато той е обсъден за пръв път на правителствено равнище. През 2008 година полетът на първия спътник "Арктика-М" е насрочен за 2013 година. Както често се случва в руската космонавтика, след това започва серия от отлагания, докато се стигне до сегашната дата 28 февруари 2021. Голяма част от отлаганията са обусловени от забавяния в доставките на компонентите за сателита.

Защо е необходима специализирана спътникова групировка за Арктика? Традицонните метеорологични и комуникационни спътници се разгръщат в геостационарна орбита, където "висят" над екваториалните области и практически не могат да осигуряват добро покритие отвъд 60-тия паралел заради сферичната форма на Земята. Спътниците в полярна орбита от друга страна прелитат бързо и не са подходящи за постоянни наблюдения.

Затова дебютният сателит "Арктика-М" №1 ще бъде изстрелян в особена високоелиптична орбита, наречена Молния. С перигей от 1 000 километра и апогей от 40 000 километра, както и наклон от 63.4°, орбитата ще позволи дъглосрочно наблюдение на арктическия регион.

Спътникът е базиран на универсалната платформа "Електро-Л", създавана от НПО "Лавочкин". Очаква се "Арктика-М" №1 да работи поне пет години. Той притежава мултиспектрално сканиращо устройство "МСУ-ГСМ" за метеорологични наблюдения. Спътникът ще провежда и научни изследвания във връзка с глобалното затопляне. Освен това той е екипиран с предаватели, които драстично ще подобрят комуникациите в арктическия регион.

Втори подобен спътник "Арктика-М" №2 ще бъде изстрелян в обозримо бъдеще. Планирани са още три спътника "Арктика-МС1", които ще се използват за комерсиални цели под патронажа на Газпром космически системи АД и ще служат за комуникация, както и три спътника "Арктика-МС2" за контрол на въздушния трафик, GPS и ГЛОНАСС покритие. Последни са спътниците "Арктика-Р", които, за разлика от останалите, няма да бъдат въведени в орбита Молния, а в 550 на 750 км. слънчевосинхронна орбита. Задачата им е да провеждат радарни наблюдения.

За утрешното изстрелване ще се използва ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат". 

Наблюдавайте видеоизлъчването в реално време на този линк. Живото предаване започва в 08:10 ч. българско време на 28-ми февруари. 


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/