Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Тази снимка на кратера Сарабхаи бе заснета на 30-ти юли от "Чандраян 2". Кратерът е именуван в чест на основателя на индийската космонавтика Викрам Сарабхаи. Photo credit : ISRO 

26 август 2020 г. 17:00 ч.

Светослав Александров. На 20-ти август се навърши една година от успешното пристигане на индийската автоматична междупланетна станция "Чандраян 2" в орбита около Луната. До ден днешен роботизираната мисия работи нормално, приборите на борда са изправни, а ръководството на проекта очаква научната програма да продължи още седем години. Изследователските екипи научават нова информация за Луната и освен това потвърждават данните, получени от астронавтите на пилотираните експедции на САЩ "Аполо". 

Напомням на читателите, че към "Чандраян 2" бе прикачен и спускаем апарат "Викрам", който трябваше да достави на лунната повърхност луноход на име "Прагиян". За съжаление през есента на 2019-та кацането не беше успешно. Напълно очаквано индийците, които не обичат провали, се скриха от общественото полезрение и престанаха да правят публични изявления. Едва наскоро индийската космическа агенция отново започна да публикува информация и снимки от "Чандраян 2". Стана ясно, че липсата на благополучно кацане по никакъв начин не омаловажава успеха на орбиталния отсек. През изминалите 12 месеца осемте научни инструмента изпратиха множество данни, които тепърва ще опреснят познанията ни за Луната. 

Едно от най-забележителните постижения на "Чандраян 2" е, че към настоящия момент мисията е успяла да картографира почти 4 милиона квадратни километра от лунната повърхност. Камерата "OHRC" е с резолюция от 30 cm/pixel и представлява най-мощното снимачно устройство, което работи от орбитална платформа. Снимките са заснемани в рамките на 220 орбити - една от тях съм ви показал в началото на статията и тя изобразява кратера Сарабхаи. Ето още няколко:

Снимки на лунната повърхност, заснети на 2-ри март. Photo credit : ISRO

На снимките от "OHRC" се виждат скали с размери между 1 и 50 m - чудесна демонстрация на възможностите на камерата.

Друго съществено постижение на "Чандраян 2" включва оценка на разпределението на аргон-40 върху лунната повърхност. Според космическата агенция на Индия резултатите потвърждават данните от американските научни инструменти, разгърнати през 60-те и 70-те години на миналия век от астронавтите на пилотираните космически кораби "Аполо".

Орбиталните радари на "Чандраян 2" продължават да изследват леда, който се намира в района на лунните полюси. Ръководството на мисията сравнява новите данни с тези, получени от предходната индийска мисия "Чандраян 1", както и с тези, изпращани към Земята от съвременната американската мисия "Лунър Риконисънс Орбитър".

Към настоящия момент индийската космическа агенция е публикувала само извадка на най-интересните снимки и данни. Обнародването на цялостния научен архив е планирано за края на 2020-та година, след като той бъде валидиран от рецензенти.

Междувременно Индия планира нова мисия "Чандраян 3", която по предварителни очаквания ще излети догодина и ще направи повторен опит за кацане на лунната повърхност. А пък "Чандраян 2" ще остане в работната си окололунна орбита и ще продължи да обогатява нашето познание за Луната. 

За повече информация: ISRO 


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/