На снимката: отражателят, оставен на Луната от астронавтите на "Аполо 14". Photo credit : NASA
19 август 2020 г. 18:15 ч.
Светослав Александров. Почти всички хора знаят за отражателите, които са оставени на Луната от астронавтите на американската програма "Аполо" в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. До ден днешен тези прибори отразяват изпратеното към тях лазерно лъчение.
Но малцина са наясно, че днес НАСА разполага със съвременна мисия около Луната, която също притежава отражател. Става въпрос за автоматичната междупланетна станция "Лунър Риконисънс Орбитър", която е изстреляна през 2009 г. и работи до ден днешен.
За пръв път наскоро изследователите успяха да получат обратно лъчение от отражателя на "Лунър Риконисънс Орбитър". Това стана след дългогодишни усилия и след като американските учени от центъра на НАСА Годард обединиха усилия с френските си колеги от университета Коте Д'Азур. Трудността се коренеше в това, че отражателят на "Лунър Риконисънс Орбитър" обикаля в орбита около Луната, а не се намира на едно място на повърхността.
Но защо въвеждането на новия отражател в експлоатация е толкова важно?
Както знаем, на лунната повърхност има общо пет отражателя. Два от тях са оставени от астронавтите на "Аполо 11" и "Аполо 14" съответно през 1969 и 1971 година. Тези отражатели са изградени от общо 100 индивидуални огледала. Друг, по-добър отражател, е позициониран от астронавтите на мисията "Аполо 15", отново през 1971 година - той има 300 индивидуални огледала.
През 1970 и 1971 година съветските мисии "Луноход 1" и "Луноход 2" също доставят два отражателя, но те са по-малки и не чак толкова ефективни. Няма как да е иначе, тъй като са експеримент на роботизирана, а не на пилотирана програма. Всеки от двата съветски отражателя има 14 индивидуални огледала.
Общо петте отражателя са последните останали действащи експерименти от епохата на ранната лунна надпревара. Но проблемът е, че с годините качеството на отразения сигнал се влошава. Защо това е така? Изследователите още не знаят със сигурност. Те предполагат, че върху рефлекторите може да се е натрупал прах, изхвърлен от микрометеороидите, които непрекъснато бомбардират Луната.
И тук идва ролята на "Лунар Риконисънс Орбитър". Учените се надяват, че сравнявайки характеристиките на светлината, отразена от новата мисия, и светлината, отразена от приборите на "Аполо", посредством компютърни модели може да бъде определено дали влошаването на сигнала се дължи на прах или на друг фактор.
Засега сме още в началото на това проучване, така че предстои да научим отговора на загадката в бъдеще.
Напомням на читателите, че благодарение на лазерните отражатели от "Аполо" са направени някои от най-важните открития за нашата Луна. През последните десетилетия например бе установено, че Луната непрекъснато се отдалечава от Земята - с около 3.8 сантиметра годишно, или грубо със скоростта на растежа на ноктите на пръстите.
Друго вълнуващо откритие е, че естественият ни спътник притежава течно ядро. Все още обаче предстои да се изясни дали в центъра на тази течност има и друго твърдо тяло, така че изследванията тепърва ще продължават.
За повече информация: НАСА